Свиването на експорта на житни растения е основна причина за по-слабия общ износ на селскостопански стоки. Това сочи Анализ на аграрната търговия на България през 2020 г., качен на страницата на земеделското министерство.

Очакванията за добра реколта подриват цената на зърното

Промяната в износа на агростоки се изразява с годишен  спад от 0,4%, до 4 775,3 млн. евро. А ето каква е структурата и динамиката на аграрната търговия по групи продукти.

Износ

Реализацията на житни растения извън страната е надолу с 14% на годишна база. Въпреки това стойността на изнесените житни растения продължава да заема най-голям дял от общия аграрен експорт – 24,4%.

На второ място с 12,9% остава групата на маслодайните семена и плодове; индустриални или медицински растения; слама и фуражи. При нея се отчита нарастване с 3,2% спрямо 2019 г.

Следва експортът на мазнини и масла от растителен или животински произход; остатъци от хранителната промишленост и приготвени храни за животни; безалкохолни и алкохолни напитки и оцет; хранителни продукти на базата на житни растения, брашна, скорбяла, нишесте или мляко и какао и какаови продукти. Те представляват между 5,1% и 9,1% от общия аграрен износ. 

При повечето от тези групи се увеличава експортът на годишна база в границите от 9,2% до 34,9%. Изключение прави износът на хранителни продукти на базата на житни растения, който се свива с 6,2%.

Сред останалите по-значими групи повишение в сравнение с 2019 г. се регистрира при износа на преработени плодове и зеленчуци; пресни плодове; разни видове хранителни продукти и кафе, чай и подправки. От друга страна, понижение има на меса и карантии; мляко, млечни продукти, яйца и мед; зеленчуци и тютюн и обработени заместители на тютюна.

Внос

През 2020 г. доставките на маслодайни семена и плодове бележат ръст от 66,5% на годишна база в стойностно изражение. Това нарежда тази група на първо място в структурата на аграрния импорт с дял от 13,1%.

Сериозно увеличение се наблюдава и при вноса на мазнини и масла от животински или растителен произход – с 43%, а по-умерено – от 3 до 9,8%, при зеленчуци; плодове; житни растения; кафе, чай, мате и подправки; хранителни продукти от плодове и зеленчуци; остатъци от хранителната промишленост и приготвени храни за животни.

От друга страна, стойността на внесените мляко и млечни продукти; меса и карантии; тютюн и обработени заместители на тютюна и риби, ракообразни и водни безгръбначни спада с между 2,9% и 15,2%.