Мога да определя 2024 като една доста непредвидима година за сектор „Птицевъдство”. Така започна обзорният ни разговор с председателя на Асоциацията на промишленото птицевъдство в България, Даниел Божанков.

„Година, в която трудно се правеха каквито и да е било прогнози. Година, в която сектор птицевъдство отново не беше подпомогнат по никакъв начин по кризисните мерки, по които бяха подкрепени всички други сектори. Започна доста трудно, общо взето беше на приливи и отливи“, сподели Божанков.

Колебания в цените на яйцата

Едно от ключовите предизвикателства за сектора през 2024 г. бяха колебанията в цените на яйцата и птичето месо. Докато изкупната цена на птичето месо остана сравнително стабилна, ситуацията с яйцата беше значително по-сложна.

„Изкупната цена на птичето месо през 2024 г. в сравнение с предходните години е сравнително постоянна. През последните години беше изключително ниска. Сега е на едно средно ниво“, обясни Божанков.

При яйцата обаче се наблюдаваха резки амплитуди. „Цяла година в цената имаше крайности – в един момент падна до много ниски нива, след това пак се покачи, после пак тръгна надолу. Тези амплитуди се получиха породи това, че ЕС разреши без мита да се вкарват яйца от Украйна“, поясни той.

Той добавя, че украинските яйца навлизат на българския пазар на по-ниски цени, тъй като производителите там не са задължени да спазват европейските стандарти за хуманно отношение към животните. Освен това там явно има голям излишък, който подбива изкупната цена на едро на яйцата в България.

Вносът от Украйна: Предизвикателство за пазара

Едно от най-сериозните предизвикателства пред птицевъдите през 2024 година беше значителният ръст на вноса на яйца от Украйна. Божанков подчертава, че „вносът на яйца в България се повиши над 600% в сравнение с 2023 г.“

Асоциацията поиска от Министерството на земеделието да се обърне към Европейската комисия за забрана на вноса. „Още от април започнахме да ги предупреждаваме за това, което ще се случи. А от ресорното министерство чак през август-септември се сетиха и взеха отношение“, отбелязва Божанков.

В момента се очакват резултатите от одита на Европейската комисия, който трябва да установи дали има изкривяване на пазара заради вноса от Украйна.

Баланс в разходите за производство

По отношение на разходите за производство, 2024 година се отличи с известна стабилност. „Цените на тока се нормализираха. Разходите за отопление също държат средни стойности, което е приемливо“, коментира Божанков.

Цените на фуражите не отбелязват значителни изменения спрямо година по-рано. При соевия шрот цената остава доста висока. „Пшеницата преди беше достигнала 800 лв./тон, а сега е около 400 лв./тон. Това не е най-ниската, но не е най-високата цена. Пак е нещо средно“, обясни председателят на асоциацията.

Хуманно отношение към животните: Успехи и предизвикателства

Сред значимите успехи на асоциацията е увеличаването на бюджета за хуманно отношение за сектор „Птицевъдство” с 16%, както и намаляването на срока на ангажимента от 7 на 1 година.

„Имам много колеги, особено при бройлерното направление, за които ще бъде тежест да сключват 7-годишни договори. Аргументирахме се и успяхме да убедим земеделското министерство, че тези ангажименти трябва да се поемат за период от една година“, сподели той.

През 2025 година асоциацията ще продължи борбата, защото са намесени други интереси, които искат ангажиментът да е за по-дълъг период от време.

Държавната помощ: Трудности с регламента и бъдещи битки

В началото на 2024 г. Асоциацията настояваше да се сложи таван на държавната помощ за хуманно отношение и да се вземат предвид фирмите на свързани лица, но тези усилия не успяха да доведат до промяна.

„Тук не успяхме да се преборим. Оказа се, че у нас сме нотифицирали държавната помощ за допълнително поети ангажименти към хуманното отношение към птиците съгласно погрешен регламент“, обясни Божанков.

Той подчерта, че според основния регламент на ЕС процедурата за държавна помощ е значително по-облекчена и изключва големите производители. „Самата идея на ЕС е да не се подпомагат крупните производители, а да се подпомагат малките да стават по-големи. И по този регламент щяха две от големите фирми производители да отпаднат“, добави той.

За съжаление, още през 2012 г. България е избрала да прилага по-трудния регламент, който включва и големите предприятия. Това затруднява въвеждането на тавани. „Това ще е бъдеща битка“, категорично заяви Божанков. 

Той също така отбеляза, че през 2025 г. асоциацията ще се бори секторът да бъде включен в пакета от кризисни мерки заради войната в Украйна. 

Пожелания и поглед към бъдещето

В заключение, Божанков отправи оптимистично послание към колегите си и към държавната администрация. 

„На колегите бих пожелал търпение, да са упорити, да не се отказват, да се обединяват. Колкото сме повече, толкова по-голяма тежест имаме пред администрацията и държавата. Надявам се все повече хора да узряват за тази идея и да се включват в нашата асоциацията, за да бъдем по-стабилни и по-убедителни в преговорите“, каза браншовият представител.

Към администрацията той добави: „Да си пожелаем за двете страни да работим по-добре и да се разбираме, не само да се чуваме.“