Розоберът в района на Карлово започна на 20 май. За съжаление, сухото време и силният вятър правят брането много трудно, коментира за Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

Гласувайте: Ковид помощта ще ви даде ли глътка въздух?

Той лично очаква тази година розопроизводителите да приберат от 8 до 10 000 тона розов цвят. Статистиката за 2021 г. сочи, че тогава са отчетени 8800 тона. Секторът има условия да реколтира 13-15 000 тона, но липсата на работна ръка са основна пречка.

В момента килограм розов цвят се изкупува за 2,40-2,50 лв./кг без ДДС. Спрямо 2021 г. ръстът в изкупната цена е 60-70%, но той де факто не е толкова висок на фона на тазгодишната инфлация и по-високи разходи за производство.

По сметките на Христо Николов поскъпването при основните торове е 400%, а при горивата и препаратите – около 50%. По този начин ръстът в изкупната цена е по-скоро илюзорен и не може да покрие повишените разходи на розопроизводителите.

Негативен фактор е и сериозната конкуренция от трети страни, като Турция, Иран и Мароко. От една страна, там не действат регулациите на ЕС, а от друга, заплащането, административната тежест и данъчните осигуровки са доста по-ниски. Николов дава за пример южната ни съседка, където се води държавна политика за подпомагане на фермерите без ограничения. 

По думите му вече 2-3 години розопроизводителят и колегите му работят около себестойност, за да не губят пазари. Той определя и като пагубен за сектора фактът, че не фермерите, а преработвателите определят изкупната цена, така че да изкарват конкурентно розово масло на световния пазар.

Николов е категоричен, че производителите са тези, които всъщност трябва да определят себестойността на своята продукция и да калкулират справедлива за тях печалба. Към момента обаче това не се случва, което принуждава много от неговите колеги да намаляват площи или напълно да се отказват от розопроизводството.