Кайсиевите дървета в млада възраст имат най-голяма нужда от азотно торене, тъй като минималната потребност от фосфор и калий се задоволяват от внесените преди засаждането торове. В зависимост от почвеното плодородие годишно се внасят по 45-90 г амониева силитра на 1 св.м. хранителна площ. Годишната норма се внася два пъти: 2/3 през март и 1/3 в края на м. май.



 



Торовете се разпръскват равномерно по цялата хранителна площ и непосредствено след това се извършва окопаване. Площта, която се тори, постепенно се увеличава и към петата година обикновено се преминава към торене на цялата площ. За плододаващите кайсиеви насаждения торовите норми се определят най-точно на базата на почвен и листен анализ. Върху запасеността на дърветата оказва влияние добива, здравното състояние на дърветата, степента на почвено овлажняване, последействие и взаимодействието на внасяните торове.



 



За определяне на торовите норми при плододаващите дървета е препоръчително да се правят консултации със специалист. Азотните торове се внасят ежегодно, обикновено два срока: ½ от нормата през март и ½ в край на май. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано на пролет/февруари/ на растояние 1,5-2 м от стволовета на дърветата на дълбочина около 30-40 см с норми изчислени за съответния период.



 



За условията на изслужените черноземни почви, които преобладават в Силистренския район, като примерни могат да се използват следните торови норми: 25-30 сг/дка азот, 16 кг/дка фосфор и 20 кг/дка калий. Какви са изискванията при напояване на кайсията? Кайсята изисква напояване при отглеждането и количеството вода за едно напояване трябва да бъде толкова голямо, че да овлажнява коренообитаемия почвен слой. Дълбочината на този слой при неплододаващите дървета е най-често около 50 см, а при плододаващите около 50-80 см. Срокове и норми за напояване: рано на пролет, преди разпукване на пъпките/прави се само в година със суха зима/; 10-15 дни след прецъфтяването и завързването на плодовете /то осигурява растежа и прираста на плодовете/; около месец преди беритба на плодовете; 1-2 поливки през юли-август /в зависимост от непадналите валежи/; поливане след листопада /извършва се при много суха есен/.



 



Поливните норми трябва да са в границата на 50-70 куб.м./дка, като се определя в зависимост от типа на почвата и възрастта на дърветата. Основните начини за наповане са : гравитачното, дъждуване и капково. Гравитачното напояване с най-често практикувано у нас и се осъществява чрез околостъблени чаши, по бразди или заливане на цялата площ. Недостатъците на гравитачното напояване са: неравномерното проникване на водата в коренообитаемия слой; разход на големи количества вода; причиняване еродиране /изнасяне/ на почвата.



 



Дъждуването с дъждувални инсталации е най- ефикасния начин за нопояване. Дъждовалните системи могат де се използват успешно и за борба с късните пролетни мразове като и за наторяване. Капкуването е сравнително нов начин на нопояване, при който водата се подава на капки или капковидни струйки. Предимствата на капкуването са: значително се увеличават добивите /с 20 до 50%/, отколкото при другите начини на напояване; чувстително са намалява разхода на вода/над50%/; намаляват се разходите на работна ръка; запазва се почвена структура.