При изграждане на инсталациите за отглеждането на охлюви, определената площ се формира така, че да се определи мястото на външната ограда, вътрешните сектори /площадки/, където ще се посее и култивирана растителност за изхранването им и тяхното убежище. Първите мероприятия по терена започват през есента с отстраняването на всички обекти, които ще пречат за отглеждането на охлювите.


Премахват се, пънове, дънери от дървета, тор, камъни и т.н. Ако теренът е бил покрит с растителност, то се използват и съответните хербициди за отстраняването им. Следващата стъпка е изравняването на терена, като нормалната дълбочина на оранта е 20-30 см След оранта следва фрезоване на терена, като първото фрезоване е 15-20 дни след оранта, за да може да загният останките от растителността. Ако почвите са глинести, тогава е необходимо да се извърши и второ фрезоване.


При необходимост, след извършен химикогрануметричен анализ на почвата се прибавят необходимите добавки. В повечето случаи се добавя калциев карбонат. Прилагат се ефективни инсектициди за унищожаване на най-опасните врагове на охлювите-хищните бръмбари от семейство Lampyridae, Garabidae, чиято популационна плътност е особено висока при съседство с горски култури. Третирането с инсектициди се извършва в подходящ момент, защото те оставят активни субстанции, които дразнят епидермиса на възрастните и особено този на малките охлювчета. Препоръчва се торене с минерални торове, съдържащи главно калций. Добре е да се използва смляна сгурия. Тя е полезна не само като дезинфектант на почвата, но и като фактор , ускоряващ развитието на растителността. Външните заграждения на инсталациите служат за предпазване от проникване на врагове на охлювите, като голи охлюви, гризачи и др.

Загражденията трябва да не позволяват на охлювите да избягат от инсталацията и да ги защитят от кражби. Загражденията са няколко вида: При употребата на стърготини / много стар метод употребяван в миналото/ , се насипва достатъчно плътна и широка ивица от дървени стърготини по краищата на инсталацията. Неудобството е на тази система, че дъждовете я измиват, навлажняват и отново трябва да бъде изградена. Използването на пясък и пепел, ефективно препятствие за движението на охлювите, но те също се измиват от дъждовете. Използването на храсталаци от сливи, при сухи условия са ефективни, но при дъжд са неефективни, защото възбудените охлюви напускат инсталацията. Ров с вода покрай инсталацията, това е френски метод, при който се изкопава яма покрай инсталацията и се пълни с вода и ако е голяма охлювите започват да се давят.

При големите инсталации се използва друг френски метод, като се изкопава ров с широчина 1-2 метра и се пълни с вода. Водата не позволява на охлювите да избягат, защитава инсталацията от крадци и през лятото може да служи за поливане на секторите /площадките/, намиращи се вътре в инсталацията. При употребата на електрически ток, инсталацията е заградена с метална мрежа. Системата Cadart – тази система е взаимствена също от Франция. Тя се среща в много инсталации и е икономична. Използва се метална или пластмасова мрежа с височина 60-70 см и отвори 13 мм. Тя се прилага в инсталации за угояване на охлювите, като долната част на мрежата се заравя в пръстта на дълбочина 15 см. Горната част на мрежата се прегъва на 10 см под прав ъгъл към вътрешността на инсталацията. Охлювите се качват по мрежата, но падат под влияние на собственото си тегло във вътрешността на загражденията. За да не увреди и счупи при падането им черупката, височината на мрежата е 35-45 см. Ъглите на заграждението задължително се закръглят, за да не образуват ръбове. За да се предотврати напълно бягството на охлювите, системата се изгражда на две нива. Използването и изграждането на системата за затваряне на две нива на френския специалист Cadart има много предимства. Тя е с по-ниска цена, поставя се сравнително бързо, ефикасна е, тъй като предотвратява бягствата на охлювите, инсталацията се проветрява добре, разходите на нейната поддръжка са ниски и може да се използва приблизително 20 години. За изготвяне на ограда има голямо разнообразие от материали, но най-икономична е гладката или нагънатата поцинкована ламарина с дебелина 0,3 мм електролитно поцинкована на 150 микрона дебелина. Гладката й повърхност не позволява на пълзящи насекоми, гризачи и други животни да се качват по нея и да проникнат в инсталацията.

Поцинкованата ламарина се вкопава в земята на дълбочина 30 см. И с това окопаване се цели да се възпрепятства проникването на къртици, които копаят канали, по които могат да проникнат други врагове на охлювите. Височината на ламарината може да бъде на 50-60 см над почвата, а за места разположени извън населените места, ламарината се поставя във вертикално положение, така че да бъде на 140-170 см височина над почвата. По икономично е ламарината да се постави в хоризонтално положение вън от земята на височина 50 см, а отгоре над нея да се постави метална мрежа на височина 1 м с широчина на отворите 5-10 см. Вместо поцинкована ламарина могат да се използват и други материали като: нагъната ламарина, етернит, нагъната пластмаса със стъклени нишки, пластмасови ламинати като гетинакс и др. Тези материали са с гладка повърхност и са устойчиви на атмосферните условия, но се нуждаят от сложна система на електрификация, за да предотврати бягството на охлювите от вътрешността на инсталацията.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Разделяне инсталацията за отглеждане на охлюви на сектори