Биогориво за автомобили, произведено от отпадъци, ще затвори пазар за около 40 хил. тона маслодайни култури годишно по силата на промени в Закона за енергията от възобновяеми източници.
 
 
Новите текстове бяха гласувани от Народното събрание днес на първо четене, като се предвижда те да влязат в сила от 1 септември.
 
Парламентът потвърди задължението за крайните дистрибутори – бензиностанциите, да влагат 6% биодобавка в горивата за транспорта. Новото е въвеждането на схемата 5+1. Това означава, че 5% от биодизела ще бъдат произведени от свежи масла от маслодайни култури, а 1% задължително трябва да бъдат биогорива от „второ поколение“, добити от отпадъци, например от слама или от оборски тор.
 
Годишно България добива около 2 млн. тона маслодайни култури - главно рапица и слънчоглед. Затварянето на пазар за 40 хил. тона в сектора на биодизела означава, че тези количества ще трябва да бъдат насочени за други цели.
 
 
За бензиновите горива биоетанолът трябва да се увеличи от 7 на 8%. Измененията са в изпълнение на европейска директива. Целта е да се намали използването на изкопаеми горива в транспорта за сметка на възобновяемите източници.
 
Насочването на големи количества зърнени и маслодайни култури за производството на горива, обаче,  постави света под въпроса дали автомобилите няма да изядат храната за хората. Новите тенденции са да се търси максимално производство на горива и енергия от отпадъци, вместо от хранителни суровини.
 
Българската петролна и газова асоциация е на мнение, че страната ни не е готова за прилагане на новите изисквания и е добре да започне с 0,25 процента биодизел от ново поколение, като делът му се увеличава постепенно. Съществува и проблем с липсата на система за контрол на сертификатите на биогоривата от второ поколение. Според енергийното министерство е възможно преосмисляне на срока за въвеждане на новите изисквания, но не и промяна на процента на биодизела.