Мястото на отглеждането на охлювите да бъде близко до населеното място на отглеждача с цел да се намали до минимум времето за пътуване от жилището до инсталация за отглеждане на охлювите и от друга страна, с оглед за предотвратяване на кражби. За изграждането на инсталацията е необходим наличен транспорт.


За целта се използват хълмисти, необработени или изоставени земи. Избраното място за тяхното отглеждане да не е изложено на ветрове. Ако мястото е ветровито, обезателно около него да има зелени площи защитни пояси. Ветровете да се умерени, защото ако са силни, те ускоряват повърхностното изпарение на почвата, растителност и животни и довеждат до опасни декомпенсации, вследствие на което охлювите се прибират в черупките си, остават с дни в нея, не се хранят и се активират, когато условията на околната среда се подобрят. Необходимо е да се използват наклонени терени, намиращи се по склоновете на хълмовете на планините.

 


Равнините места, които продължително време са изложени на слънце, трябва да се поливат целодневно. В местата на отглеждането не трябва да съществуват условия за задържане на вода, образуването на локви, които създават условия за гниене. При избора на подходящ терен за култивиране на охлюви, трябва да отговаря на следните условия: В терена на избраното място да се срещат определен вид или няколко вида градински охлюви, което е указание, че същият е подходящ за тяхното съществуване.

 


Теренът да е разположен на подходяща надморска височина за отглеждане на съответния вид. Ако теренът е наклонен, изложението на същият да е южно, с което се цели да се избегне излишната влажност и да се осигури по-висока температура. Теренът да е засенчен с растителност, за да могат охлювите да се крият в същите.

 


Теренът може да е песъклив или глинест, дори тинест, но съотношението между пясък, глина, тиня да е такова, че почвата да е рохкава, за да могат охлювите да изкопават гнезда за снасяне на яйцата и зимни убежища. Реакцията на почвата на терена е особено важна за живота на охлювите. Това налага да се извършва специализирани почвени анализи. Почвите се коригират с добавка на речен пясък, чакъл или инертни материали от керамичната индсусктрия.

 


Плодородността на почвата също се коригира, като се прилага неорганичното торене. Органичното торене не се препоръчва, защото вкислява терена и затруднява аклиматизацията на охлювите. Варовикът и калциев карбонат е твърде важно химическо съединение за охлювите, защото той изгражда черупката на охлювените яйца, черупката на възрастните охлюви, радулата, епифрагмата и любовната стрела. Когато количеството калций в почвата е в недостатъчно количество, охлювите се с намалено живо тегло, с леко чуплива черупка и трудно образуват епифрагма. Нормалното количество калций в почвата е 2 до 4% с максимум до10-15%.

 


Липсата на варовик в почвата може да се коригира при последната обработка на почвата чрез фрезоване. В почвата се внася калциев хидрат, прах от мрамор и ли калциев карбонат за зоотехническа употреба. Ако такива липсват, отглеждачът може да внесе в терена остатъци от варовита мозайка или пък гасена вар. При анализ на почвата се внася и допълнително необходимото количество калций. При интензивната употреба на калций от охлювите, в терена ежегодно намалява с 5-10 %, за това на всеки 4-5 години се извършва контролиране съдържанието на калций и ако същият е в недостатъчно количество, допълнително се добавя. Не е желателно да се използват терени богати на калций, защото растителността трудно се прихваща, тя е със забавено развитие и дори в редица случаи се появяват алергични реакции при охлювите.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Борба с къртиците

Изграждане на инсталации за отглеждане на охлюви

Плъзват голи охлюви - как да спасите растенията?

Разделяне инсталацията за отглеждане на охлюви на сектори