Сам си, нямаш работници, всеки ден си в градината – все си има работа, а трябва да я наглеждаш. Вечер смяташ и пресмяташ и се питаш кога да обходиш цялата бюрокрация. Радваш се на всяка пъпка, на всеки плод, защото буквално е плод на лично твоя труд, а после те боли истински, когато ти го изкупят на безценица. Това сигурно е общовалидно описание на малкия производител у нас. За нас, малките няма много шансове – отказваш се или просто продължаваш, защото...и ти не знаеш защо, споделя скромният овощар Дочко Пенелов от Панагюрище.

Овощарите броят щетите преди сезона на застраховките

Неговата овощна градина от малко над 5 дка се намира в покрайнините на града и включва предимно ябълки и круши, но има и малко праскови и сливи за лична употреба. Дочко се занимава се с овощарство от над 12 години, но въпреки опита споделя, че всяка година си има нови предизвикателства, както и си влачи традиционните проблеми.

Застраховки и разходки

Един от тях е опазването на овошките от неблагоприятни климатични условия. И тази година има щети от сланите в стопанството му, най-вече при прасковите. Овощарят отчита, че ябълките и крушите в други години по това време вече цъфтят и дори прецъфтяват, но тази цъфтежът се бави. Дочко споделя, че се зарадвал, когато разбрал за обявената от Държавен фонд "Земеделие“ помощ за съфинансиране на застраховките на продукцията, но радостта скоро утихнала

„Разбрах, че с моите 5 дка ще получа някъде 80 лв. помощ, но четири пъти трябва да ходя до Пазарджик, което обезсмисля помощта. След като имам очертаването на площите, трябва да отида във Фонда, да пусна молба, после идват на място да замерват. Когато и това стане, отново трябва да отида до Пазарджик, пак за някакви документи, после да намеря застраховател, който е сключил договор с тях...после пак до Пазарджик“, объркан описва процедурата феремера.

Излиза, че сметките не излизат и помощта за застраховки изисква твърде много разходки, което е загуба на време и на пари за самотния войн – малкият стопанин. "Иначе всяка година се застраховам за градушки, което ми струва около 260 лв.", добавя Пенелов.

Български ябълки за жълти стотинки

Другият класически проблем на малкия овощар у нас е този с реализацията на продукцията. Това, че е клише, не означава, че не боли всеки път, когато продадеш за жълти стотинки изкарваното с труд цяла година, потвърждава панагюрският овощар и разказва:

„За да докажем добивоте си ни трябват фактури, а изкупчиците, които дават, ни изкупуват продукцията на по 18 до 20 стотинки. А после за колко ги продават?! Спасителният ни вариант са пазарите. Но и там е пълно с вносни, полски и други, ябълки. За да си продадеш твоята продукция, смъкваш под цената на вносната“.

В градината на Дочко Пенелов има няколко сорта круши – ранни и късни, за да има реколта чак до Нова година. Ябълките му също са разнообразни – Флорина, Джонатан, Пинова, Муцу, Мелроуз. Включил е повече сортове, за да предлага по-широк избор на клиентите при директните продажби.

Разходи, разходи, разходи...

„Ябълките и крушите се пръскат всяка седмица до беритба и много пари даваме за препарати. Като измръзнат някои дръвчета пак трябва да ги пръскаш и ториш. Имаме лятно бране при ранните, цяла зима резитби, съхранение на продукцията. Понякога пръскачката се чупи- правиш я. Разходи за транспорт, такси по пазарите..“, изброява дълъг списък от разходи земеделецът.

Разказва ни как му се е искало да си опази градината от сланите, чрез свещите, които гледал, че италианците ползват, а се произвеждат у нас. Даже си взел да пробва няколко, но сметнал, че бройките, които са му нужни за цялото стопанство, ще му струват непосилно много. Бил се размечтал и да се разширява, но като платил това-онова и пак се отложили нещата за по-добри времена,

„Разходите ни на декар са около 1 000 лв. Четох за Полша и за Италия, че получават по 70 цента за килограм субсидия. За всичките 5 дка аз получих някъде 1 100 лв. Несравними са нещата“, заключава Дочко.

И все пак

Въпреки всичко Дочко Пенелов, както и редица други малки земеделци у нас, не се отказва, все го влече да отиде, да „пипне“ нещо по градината. А то му е в кръвта и земята му е наследствена. Споделя, че децата му, висшисти, не са много запалени по земеделието, макар че помагат, когато могат, но той иска да остави нещо след себе си, затова ще продължава, докато може.