Иван Кабуров: Родните производители на зеленчуци си тръгват унизени от борсите

Нерегламентирания внос на плодове и зеленчуци е един от най-големите проблеми на родните зеленчукопроизводители. „Внася се стока второ и трето качество и се залива пазарът“, коментира Иван Кабуров, зам.-председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). 

Цените на храните: Какво обещава пазарът?

Той сподели каква е картината в най-близката борса на едро, където продава. Складовете от много години се държат предимно от прекупвачи, които определят цената, на която се изкупуват продуктите, „докато земеделските производители са захвърлени на чакъла или на една циментова площадка, където чакат като просяци“. Пазаренето за цената на българската продукция никога не завършва в полза на фермерите, които си тръгват унизени, става ясно от думите на опитния зеленчукопроизводител. 

Притиснати от работата в оранжериите и на полето, те не могат да чакат дълго, за да се договорят за по-добра цена. Щом наближи 7-7.30 часа и си тръгват, а продукцията дават на половин цена. 

Активната търговия става от 3 часа през нощта до 6 часа сутринта, тогава пазаруват търговците от магазинчета и по-малки обекти. 

"Необходимо е да се направят кооперативите и събирателни центрове за готовата продукция с помощта на държавата", убеден е стопанинът.  

Във вторник сутринта прясната краставица се е купувала по 1.20 лв./кг. Тази цена е под себестойността на продукта. Доматите, които са произведени с разходи за отопление в оранжериите, разходи за работна ръка и други, трябва да се конкурират с домати от Албания и Турция, които са второ и трето качество. Себестойността на добрите български домати не може да падне под 2.50 лв./кг, докато вносните са по 1.40 – 1.50 лв./кг. 

Кабуров вече е успял да продаде прясно зеле на търговска верига. Цената се увеличава до 1.10 лв./кг след като се добави транспорт, опаковки и други разходи, към първоначално договорените 60 ст./кг без ДДС. На регала обаче прясното зеле се продава по 2.20 лв./кг, а заявката е за 3 тона зеле, докато в полето зеленчукопроизводителят има 150 тона.

„Печелят си от по-малкото количество, слагат зелето като асортимент, държат монопола в държавата и изобщо не ги интересува какво става“, коментира той ситуацията. 

Пресата върху цените продължава, вече зелето се търси на 50 ст./кг и дори 40 ст./кг., става ясно от думите му. 

Прекъсването на веригата между производителя и крайния потребител е много проблемно. „Търговците вземат моята продукция, която съм отглеждал 4 месеца и печеля жълти стотинки за труда си, а те трупат сериозни приходи. Хората покрай мен са в безизходица, трябва да се въведат правила, трябва да се създадат кооперативи, да се направят изкупвателни пунктове, да седнат на една маса министерството, земеделските производители и веригите“, коментира още опитният зеленчукопроизводител.