Историята на Тодор Ванев в животновъдството започва още когато той е 19 години. Стартира фермата си с 5 животни, а постепенно „с голямо усилие и мерак за работа“, стопанството му достига 330 животни, повечето от които негова селекция.

Фермата му се намира в град Раковски и е разгъната на площ от 26 дка. Отглежда крави, млечно направление от две породи – Холщайн и Джерсей. В стопанството му работят общо шестима души – двама в мандрата, двама на машините и двама в доилната зала.

Основната му дейност е преработване на мляко по Наредба 26 за директните продажби, като продукцията продава в Пловдив. Има два буса, с които се разнася продукцията. Но вижте и чуйте повече от самия него.

Защо се спряхте точно на тези две породи – Холщайн и Джерсей? 
Двете породи за мляко са едни от най-добрите. Като литраж мляко чистокръвната порода Холщайн е доказана в цял свят. Докато Джерсей е с много по-качествено мляко. Рандеманът на произведената продукция се вдига. Това за мен са най-добрите породи. Дори съм привърженик повече на Джерсей. Това са едни от най-рентабилните животни. 

Джерсей достига масленост шест. Те са с много по-големи показатели за протеини, сухо вещество и т.н. отколкото Холщайн. 

Холщайнът достига масленост четири, но всичко зависи от храната. Като има правилно сметната дажба, ще има и хубаво мляко. Като няма хубава храна, няма да има и хубаво мляко, колкото и генетика да има.

Смесваме млякото от двете породи, всичко върви в един танк, няма как да се отдели. Общото мляко е с масленост 4,5 и с хубав протеин, белтък. Така се вдига рандеманът на продукцията. Киселото мляко става много добро, плътно, както трябва да бъде. Най-вече затова се спрях на тези две породи, за да може потребителят да е доволен. 

Старая се да поддържам голяма хигиена. Кравите са чисти, лягат спокойно, на меко, на удобно, на широко. Това е най-важното, да се гледат кравите както трябва да бъде. Да се създадат добри условия на животните. Няма как да не им създадеш условия и да чакаш да изкараш нещо. Не на всеки му се теглят пари, за да инвестира в сграден фонд, но трябва. 


Сменили сте няколко стопанство, преди да откриете тази ферма, нали така?
Трябваше да направя избор – да строя нова ферма, да купя готова или да си продам животните, защото в моята беше прекалено тясно. Преди това беше в Стряма. И сега имам животни там. Сега там са малките телета. Имам пасища 300 дка. Там си ги гледам, за да могат да излязат здрави животни. 

Когато се преместих в голямата ферма, ми трябваше капацитет от животни. Тогава закупих от Сливен цяла ферма с животни – 130 бройки, за да можем да увеличим и да връщаме кредитите, които сме теглили. Няма земеделски производител без кредити. Просто да тръгнеш от нищо да правиш нещо, трудно е. Трябва да има кредити, няма как. 


Каква е технологията на отглеждане на животните? 
Свободно боксова, несменяема постеля. Чисти се веднъж на 6 месеца. Фризова се всяка седмица, за да може тази тор да угнива и да става на суха тор, на суха фракция. Хвърлям седмично хидратна вар, за да може да загрява торта и да загнива по-бързо и така да няма микроби, да не се получават мастити и разни други копитни заболявания. 

Предполагам имате и оборудване, което ви помага в ежедневната работа. С какво разполагате?
Имам основни неща – два трактора, балировачка, с които си произвеждам половината храна. Не мога да си произвеждам цялата храна, защото там се искат допълнителни разходи, които в момента не мога да си ги позволя. В доилната зала имам 2х8, рибена кост. Кравите се доят много бързо и качествено. Аз съм доил на централен млекопровод, сега доя на доилна зала. Разликата е огромна. 
 

Имам хладилен бус, който го товаря тук и го карам в мандрата. Има хладилен танк. Всяка сутрин се товари прясното мляко. Да кажем, че е издоено днес, а утре сутринта се продава. Млякото от бусовете отива веднага за преработка в мандрата. Всичко си върви по канален ред. Всеки ден продукцията ми е качествена и прясна.

Често задавам въпроса за успешната формула на едно стопанство. Тук се вижда, че това, което правите наистина работи. 
В България нищо сигурно няма. За мен е така – за да вървиш напред и да инвестираш, все пак трябва да се вземе малко по-висока цена на това, което произвеждаш. Може да са стотинки, но те на тези литри, са си доста пари, които помагат много на фермата, за връщането на кредитите.

Говорите за рентабилност и изплащане на кредити. Какъв е прагът, с който една ферма може да се определи като рентабилна?
Това е относителна работа. Има ферми с по хиляда крави, с по две хиляди крави и пак са рентабилни. Зависи каква е организацията, към какво си се насочил, какво можеш да достигнеш, какво можеш да направиш. Най-важното е с какви финанси разполагаш. Като се влезе с по-голям кредит, трябва да има по-големи доходи, защото няма как да се връща този кредит. Затова трябва да се инвестира и да става по-голяма фермата. Смятам, че 250-300 животни е нормално за една ферма, за да връща кредит. 

Планувате ли да разширите още стопанството си?
Ще се разширявам, докато мога. Истинският фермер, който си обича работата, е трудно да каже, че спира. Ако нещо се случи с него здравословно, може да спре, но ако всички върви, трудно е да кажеш, че спираш.

Какво ми амбицира да продължавате?
Много обичам животните. Като създадеш едно стопанство от нищото, вече си се привързал към животните. Стараеш се да правиш хубава генетика. Така се раждат хубави животни, те няма как да се продадат, трябва да се оставят. Така става голямата ферма. Така се почва. Ако всичко е наред, живот и здраве, занапред, да не се обърка нещо, да можем да си връщаме нормално кредитите, ще продължаваме нагоре. Няма смисъл да се спира. Докато виждаш, че можеш и имаш сили да го правиш, би трябвало да не спираш.

Разкажете ни повече за стадото. Как направихте генетиката?
Вкарахме Джерсей от Германия заради това, че тези животни са по-дива порода. Изкуственото осеменяване при тях е малко по-трудно. Вкарахме бика от Германия, в Сливен му взимаха проби. Набраха достатъчно дози за изкуствено осеменяване. И аз го закупих от там. Той беше собственост на д-р Янко Митев от Ямбол. Аз осеменявам само изкуствено, за да направим по-добра генетика. 

Стадото няма чипове, иначе всички имат ушни марки, номера на коланите. С трансплондерите ще стане, обаче иска инвестиция. Всяко нещо иска инвестиция, няма как. С течение на времето и това ще дойде. И сега си ги следя, и сега си ги познавам, защото съм все вътре. Нямам финансовата възможност да инвестира в модерна технология. Гледам ги, радвам се, искам да го направя, но как да стане, като е трудно.

С какво може да ви помогне електронната идентификация, която искате да въведете? 
С много. Например за навременно хващане на разгонването на животните, за литрите мляко, които всеки ден дава кравата, описват се брой лактации, осеменявания. Има много функции, които са отлични за мениджмънта и контрола на фермата.