Да се удължи забраната за внос на украинско зърно до края на 2023 година. Това искане направиха министрите на земеделието на България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия по време на заседание на Съвета по земеделие в Брюксел. 

Следим темата тук

Заедно с това министрите на петте държави поискаха и  адекватна компенсация за фермерите, съобщи словашкият земеделски министър Йозеф Биреш. Той добави, че зърнените складове в Словакия са 30% пълни, а цените - рекордно ниски преди жътвата. 
Ситуация сходна с тази у нас. 

Ресорният еврокомисар Януш Войчеховски, заяви, че подкрепя искането, но че Европейската комисия още не е взела решение. Според него продължението може да е до края на годината или поне до края на октомври, когато приключва прибирането на реколтата.

Само преди седмица Войчеховски бе далеч по-категоричен като пред полското издание Farmer.pl увери, че вносът ще продължи да е ограничен и след 5 юни. 

В същото време, както Агри.БГ писа, 12 страни членки, сред които Франция, Германия, Нидерландия и Гърция са против удължаването на забраната. 

По темата във вторник говори и хърватският земеделски министър Мария Вучкович. Тя заяви, че всички държави трябва да са равнопоставени по отношение на солидарността към Украйна и последиците от войната, независимо от цената.

Противно мнение изрази Войчеховски, който заяви след дискусията на министрите, че "цената на подкрепата на Украйна беше платена основно от фермерите в петте държави".

Според него те са значително по-тежко засегнати от войната, тъй като освен повишените разходи за торове и енергия, валидни за всички фермери, трябва да се справят и с последиците от удвоения украински износ на зърно към Европа.

Еврокомисарят съобщи, че украинският земеделски износ през последната година се е увеличил от 7 до 13,2 млрд. евро, като 80% от ръста е отишъл в петте държави.

Полша остава най-силно засегната, като проблемът е значителен и в България, тъй като двете държави не са успели да организират транзита на внесеното зърно в други европейски страни и така той се е натрупал, засягайки собственото им производство заради по-конкурентните украински цени.

Войчеховски призна, че от началото на годината износът на украинско зърно за петте държави намалява. Той каза, че тенденцията се очаква да се запази, тъй като заради войната Украйна очаква 40% по-слаба реколта от миналата година.

Земеделските министри от ЕС имаха среща в Брюксел с украинския земеделски министър Микола Солски, който обяви, че приоритетна цел на Киев е да попречи на удължаването на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, добавя информация “Дневник”. 

“Трудно е да разберем каква е идеята за ограничаване на износа на рапично семе, което изнасяхме традиционно в ЕС преди войната, по време на война”, каза Солски.

Министърът обясни пред журналисти в Брюксел, че Москва внимателно наблюдава развитието на въпроса и че спрямо него определя тактиката си към Черноморския зърнен коридор, който Украйна продължава да смята за основен експортен маршрут.

Министрите на земеделието от ЕС обсъдиха ситуацията на пазара на селскостопански продукти. Повдигнатите теми включват продължаващото въздействие на високите цени на енергията и суровините върху фермерите и производителите на храни, предизвикателствата, поставени пред фермерите от неблагоприятните метеорологични условия в Южна Европа, както и проблеми в конкретни региони и сектори, включително млечни продукти, добитък, плодове и червено вино.

Редица държави-членки призоваха Европейската комисия да предостави допълнително финансиране чрез селскостопанския резерв за най-засегнатите региони и сектори, като същевременно възприеме гъвкав подход, който отчита спецификите на всеки регион.

Министрите дискутираха и намирането на дългосрочни решения на проблемите, пред които са изправени селскостопанските пазари на ЕС; необходимостта решенията за разпределяне на средства чрез резерва за селско стопанство да бъдат прозрачни, основани на правила и управлявани от данни; и значението на поддържането на стабилността на вътрешния пазар.

Преди дискусията украинският министър на аграрната политика и храните Микола Солски се присъедини към министрите за неформален обяд, за да обсъдят как ЕС и неговите държави-членки могат най-ефективно да подкрепят украинското селско стопанство в краткосрочен и дългосрочен план. Министър Солски също взе думата в началото на дискусията за пазарната ситуация, за да предостави на държавите-членки на ЕС преглед на последните развития на селскостопанските пазари в Украйна.

В края на април Европейската комисия договори с България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия забрана за внос на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед до 5 юни, за да помогне на фермерите им, чиято продукция остана в складовете заради по-евтиния украински внос. 
Те получиха от европейския бюджет 156 млн. евро (26 млн. за България), за да компенсират земеделците за непродадената им продукция.

Успоредно с това през миналата седмица ЕС удължи с още една година безмитния внос на украинска земеделска продукция, за да подпомогне износа на Украйна - основно перо на приходи за бюджета на воюващ Киев.