Андрей Чалъков от Браншовата камара за месодайно животновъдство представи 9 бика за разплод на международното изложение "Агра" 2020, проведено преди седмица в Пловдив. Говедата са от най-значимите икономически породи в световен мащаб. Пред Агри.БГ той разказа повече за предизвикателствата и тенденциите в сектора и за особеностите при отглеждане на бикове за разплод.  

 

Г-н Чалъков, има ли интерес към животните, които представихте на "Агра" 2020?

За първите два часа участие на изложението се продадоха два бика, за около 3 000 евро единият. Бикът е половината стадо. Всичко започва с него. Когато заплоди кравите, се чакат 9 месеца, за да се родят животните и още 6-7 месеца телетата са с майката. Затова не би трябвало на собствениците да им е все едно каква растежна способност имат биковете и каква пазарна цена могат да им вземат.

Биковете могат да коригират и лошата генетична основа в България.

Ще изчезнат ли млечните крави в нашата страна?

Кои породи са най-интересните сред участващите в изложението?

Има Лимузин, Абердийн ангус. Пиемонтез е италианска, тежка порода, използва се за кръстосване, много рядко за чисти стада. Блонд Акитен ефренска порода, която много добре усвоява фуражите, много добра конверсия, много лека костна структура.

Как се развива секторът месодайно говедовъдство в България?

През последните години инвеститори в месодайни ферми внесоха чистопородни бикове от чужбина. Оттук нататък трябва да върви развъждането. Развъждането е производство на разплодни животни с цел фермерите, които гледат месодайни крави, да създадат по-ефективни екземпляри.

Следят се много елементи: растежна способност, тегло на отелване, тегло при отбиване, темпераментът на животните. Линейно се оценяват да са функционални - да имат добър скелет, добро движение, мускулатура. 

Какво значение имат тези показатели?

Имайки информацията за нарастването на животните, можеш да разбереш какъв ще е крайният резултат. Ако имаш телета, които на 1 година са 300 кг и сложиш бик, който на 1 година е бил 500 кг, средно-аритметично можеш да очакваш телетата от него да са 400 кг на 1 година. Това е теория, но е много близка с практиката. Затова се следят тези неща, за да може винаги да се избира най-подходящият бик за твоите крави.

Важно е да се идентифицират животните. Да се знае кое кое е. Да се знае коя е майката и кой е бащата. Но това е огромен проблем с информацията. Хората смятат, че могат да правят преценка само на око.

Кога биковете стават готови за разплод?

В разплодна кондиция са на около 16 месеца. Младите животни трябва да бъдат с около 20 разплодни крави за един сезон. Възрастните бикове имат повече мощ. На 1-2 години до към 5-ата, могат да покриват около 50 крави. На теория могат да работят и около 10 години. Една част от женските животни не забременяват. Това обикновено е проблем на кравата. Ако не се заплодят много крави - проблемът е на бика.

Какви са спецификите на месодайното говедовъдство?

Месодайният сектор има три направления. Едното е за тези, които гледат племенни животни - имат племенни майки и използват бащи, които са родени в племенни стада. Те се използват за репродукция. Най-добрите екземпляри отиват в други стада и това е бизнес - производство на разплодни животни.

Следващият етап са стадата, които имат майки, използват бикове, произвеждат телета и когато ги отбият ги продават.

Третият етап е угояването. В терминалният етап, който е три месеца, много интензивно, с концентрирани фуражи, се хранят животните, с цел да достигнат оптималните тегла за клане.

На каква възраст животните отиват за клане?

На различна възраст. При породата Симентал, която дава много сериозни растежни резултати, са засечени прирасти от 2,2 кг/ден. В дългосрочен план породата качва 1,4-1,6 кг от както се е родило животното, докато влезе в кланица.

Всичко зависи от възможността на породата да поема други фуражи, защото отглеждането на майките в месодайното говедовъдство трябва да бъде пасищно. След отбиването на телетата, те отиват в комплекси за угояване.

В България все още не е развито угояването, защото националното стадо не дава достатъчно животни за угояване, националната консумация на говеждо е ниска. Всеки има село в България, роднини гледат и т.н. Реално погледнато, ние едва ли ще започнем да консумираме повече говеждо, но имаме толкова много ресурс, че можем да бъдем сектор, който е значим от експортна гледна точка.

Това ли е потенциалът за развитие на сектора?

Секторът е много млад. Трябва да мине време и да порасне. Експортът е потенциалът му за развитие. Това са традиционните отпреди 10 ноември пазари - мюсюлманските държави, от които сме на една крачка. Те никога няма да си сменят културата на неядене на свинско и винаги ще търсят говеждо.

Тези, които са на юг, нямат възможност за отглеждане на крави. Ние сме близо и имаме конкурентно предимство от гледна точка на транспорт. Турция е един от най-големите консуматори на говеждо месо в Европа, а ние имам обща граница. Трябва да се коригира ниският обмен на месо.

Колко месодайни говеда се отглеждат в България?

По агростатистики, в направление месо у нас има над 100 000 животни. А от специализираните породи и техните кръстоски, най-вероятно са 20% от това стадо. Лицензираните ферми за специализирани месодайни породи са най-вероятно около 200. Останалите са фермите, които не се легализираха за по време на периода на дерогация и отпаднаха от разрешението на министерството да произвеждат мляко. Те гледат млечни крави за месо. Но за тях ще е много по-ефективно, ако гледат месодайни породи.

С какво се различава отгеждането на месодайни говеда от това на млекодайни?

Всички говеда стават за месо и един ден отиват на кланица. Месодайното говедовъдство е за да се усвояват пасищните ресурси. както и месодайното овцевъдство и козевъдство. Интензивното животновъдство е начин на фермерство в райони, които не са облагодетелствани. Които нямат добра зърнена база, добри почви, природни ресурси.

Породата трябва да се подбира според региона. Няма как тежки крави, като Симентал да се качат на Роженските ливади, в пресечена местност. Там животното трябва да е по-дребно, с по-здрави копита. Затова трябва да се гледа от кой регион идва породата, да е със сходни характеристики и да се търси опит. 

Какви са най-големите проблеми пред сектора, според Вас?

Налагането на зелените политики е много обезпокоително. То не е обезпокоително от гледна точка, че трябва да се пази околната среда, а как да стане най-ефективно и безстресово за хората. Животновъдът полага изключително много физически труд. В един момент да не се окаже, че той трябва преди всичко да бъде чиновник. Трябва много да се внимава с новите мерки и да се създават конкурентни предимства за държавата.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Агра 2020: 7,7 млрд. лв. са инвестициите в земеделския сектор за последните 5 години

Тенденция: Месодайното говедовъдство у нас набира сили

Месодайното животновъдство като печеливш бизнес