Интегрирана борба с плевелите в трайните насаждения

Плевелите са съществен проблем при отглеждане на трайни насаждения - лозя, овощни градини и ягодоплодни култури.

Най-голяма чуствителност към заплевеляване проявяват през периода на добиване на посадъчен материал и през първата и втората година от засаждането им на постоянно място. В трайните насаждения има условия за най-голямо разнообразие на видове плевели от всички биологични групи. Особено опасни са високостеблените и многогодишните плевели, които развиват мощна надземна маса и дълбоко разположени подземни органи за вегетативно размножаване. Най-широко разпространени в лозята и в овощните градини са коренищните житни плевели троскот и балур, кореновоиздънковите видове паламида и поветица, и от късните пролетни плевели видовете щир, бяла лобода, видовете кощрява, кокошо просо, тученица, кръвно просо, черно куче грозде, татул, свиница и др. Характерно за повечето трайни насаждения е, че във вътрередовите ивици преобладават многогодишни плевели, а в добре обработените междуредия в по-голяма плътност се срешат едногодишни плевели.

Въпреки че дървесните овощни видове и лозята са многогодишни растения с дълбоко разположена и добре развита коренова система, растежът и плододаването им силно се потискат от плевелите. Ако не се полагат системни грижи за трайните насаждения, конкуренцията на плевелите е толкова силна, че довежда до ниски добиви и нерентабилност на производството.

Причините за масово намножаване на плевелите в трайните насаждения са от различно естество. Като многогодишни култури те се отглеждат продължително време на едно и също място. Това благоприятства развитието на редица многогодишни видове плевели. Многократните обработки, вт. ч. и с дискови оръдия и фрези, силно стимулират намножаването на коренищни и кореновоиздънкови плевели (троскот, балур, пирей. поветица, паламида, млечок. тревист бъз, горуха. вълча ябълка и др.). Когато трайните насаждения се отглеждат при поливни условия, чрез заплевелената канална мрежа в поливните води попадат огромни количества семена, които се разнасят в насажденията. Благоприятна почвена влажност, съчетана с неподходяща борба срещу плевелите, стимулира техния интензивен растеж и развитие. Когато напояването се осъществява гравитационно и площите не са добре заравнени, в най-ниските участъци се задържа вода, която затруднява и влошава качеството на обработката на почвата и благоприятства намножаването на редица влаголюбиви видове като хвощ, тръстика, кисели треви, видовете свиница и др. При капково напояване се създават благоприятни условия за развитие и на плевелите в околостъблените кръгове и във вътрешно редовите ивици, защото няма възможност да се обработват. При нарастване на короните на дърветата в посока към междуредието тяхната обработка се затруднява и се оставят все по-големи необработваеми зони.

Чрез интензивно и най-често едностранчиво азотно торене на трайните насаждения се създават условия за намножаване в голяма плътност на някои азотолюбиви плевели като бяла лобода, полски синап, черно куче грозде, кокошо просо, видовете кощрява и др.

Особено важно за всяко трайно насаждение е решаването на проблема с многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели още преди неговото създаване.

Когато площите на които предстои да бъде създаден лозов или овошен разсадник или трайно насаждение, са нападнати от такива плевели е необходимо предварително да се проведе система от агротехнически и химични мероприятия.

Обикновено площите, върху които ще се създава трайно насаждение, се заемат от ранни предшественици. След прибиране на реколтата и изнасяне на сламата и растителните остатъци площта се оставя около месец, без да се обработва. През този период многогодишните плевели отрастват буйно и достигат фазите начало на цъфтеж до пълен цъфтеж при широколистните (поветица, паламида, вълча ябълка и др.) и начало на изметляване (изкласяване) при житните (троскот, балур, пирей и др.). В тази фенофаза на плевелите при слънчево, топло (до 30°С) и недъждовно време се извършва третиране с тоталния системен листен хербицид глифозат (Раундъп). След 2 седмици от деня на пръскането може да се пристъпи към обработка на почвата и подготовка на площите за трайното насаждение. Още през първата година на младото насаждение трябва да се вземат всички необходими мерки, за да не се допусне ново размножаване на плевелите от тези биологични групи чрез семена.

Лятото и есента на предходната година преди създаването на трайното насаждение се използват за основно подравняване, евентуално варуване и отводняване и за запасяващо фосфорно и калиево торене преди риголването на площите.

Агротехническата борба срещу плевелите в трайните насаждения зависи от начина, по който ще се поддържа почвената повърхност.

По-голямата част от трайните насаждения се поддържат в черна угар. Тя се реализира на практика чрез есенна оран и 6 - 8 плитки пролетни и летни почвообработки. Прекалено големият брой обработки води до влошаване на агрофизичните свойства на почвата и намаляване на съдържанието на органично вещество в нея. Многократните почвообработки често нараняват повърхностно разположените корени на дърветата и лозите.

Обработката на почвата във вътрередовото пространство и особено в околостъблените кръгове трудно се механизира. За обработка на редовите ивици се предлагат разнообразни технически решения за оран с плуг с отклоняващо се последно плужно тяло, за почвообработващи оръдия с отклоняващи се секции за подрязване на плевелите или за фрезуване на тези площи. Ако е налице заплевеляване с вегетативно размножаващи се плевели, фрезуването дори благоприятства тяхното намножаване. Сензорните устройства, които задействат отклоняващите се секции, трябва да работят безотказно, защото в противен случай може да бъдат нанесени огромни и непоправими щети, особено на по-младите трайни насаждения. Внедряването на тези почвообработващи агрегати затруднява от много близкото вътрередово разстояние при някои интензивни насаждения.

При определени условия трайните насаждения може да се отглеждат по т.нар. чимовомулчираща система. У нас тя е приложима само при поливни условия, при гарантирано умерено и балансирано минерално торене, на площи, чисти от коренищни и кореновоиздънкови плевели. При тази система културното затревяване на междуредията се съчетава с мулчирането им с окосената и наситнена маса на тревите. Редовите ивици се поддържат чисти от плевели чрез хербициди. При някои разновидности на тази система третираните ивици се мулчират с окосената маса от междуредията. Равномерният мулч от наситнената растителна маса забавя отрастването на плевелите, размножаващи се най-вече чрез семена. При правилно реализиране тази система влияе благоприятно върху почвеното плодородие и дава възможност за по-рационална борба с плевелите.

Алтернативна възможност на окосяването е третирането на надземната маса на тревите с тотални контактни хербициди: дикват (Реглон форте) или глюфозинат (Баста 15 СЛ).

При друга разновидност на културно затревяване вътре в реда на дърветата и лозите наесен се засяват някои бързорастящи зимуващи видове - ръж, ечемик, репко, червена власатка, пасищен райграс и др. Рано напролет, след като вече са образували плътна растителна маса, те се унищожават със същите хербициди. Вместо изкуствено затревяване, може да се разчита и на естествено образуване на тези зони с някои нискостъблени слабоконкурентни на овожките и лозята плевелни растения с плитка коренова система и плътна надземна маса, като например звездица.

Зеленото торене е друг алтернативен начин за поддържане на почвената повърхност в трайните насаждения. Зеленото торене се състои в заораване на изкуствено засетите (сидерални) растения като лупина, някои видове детелина, фиево-овесена или грахово-овесена смеска. Зеленото торене дава положителни резултати само в случаите, когато трайното насаждение е обезпечено с достатъчно вода и хранителни вещества за да не се конкурира от сидералната култура.

{youtube}JJhlxSka8L8{/youtube}