До 13 октомври беше срокът, в който животновъдите можеха да регистрират фермите си, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Заради големия брой стопанства, които по някаква причина все още не са регистрирани, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) удължи срока с няколко дни - до 24 октомври.

Какви са пречките при регистрацията по чл. 137?

Въпреки помощта на браншовите организации и на Агенцията по храните, все още на места, регистрацията е по-скоро утежнена, отколкото улеснена. 

Защо?

Ерик Борисов е млад овцевъд. Само на 25 години той поема семейния бизнес от дядо си и разраства стопанството. Той отглежда 93 животни от породата плевенска черноглава овца в село Ясен, обл. Плевен. Неговото стопанство е едно от нерегистрираните по чл. 137. И въпреки желание му да излезе на светло, все още регистрацията не е приключила.

“Случи се така, че служителите, които ми дойдоха на проверка по чл. 137, искаха да представя документи за постройката. Аз обясних, че нямам такъв документ, тъй като това изискване отпадна преди време. Тогава главната инспекторка, с която се познаваме от дълги години, заяви, че регистрацията няма как да се случи без този документ. По думите й юристката, която работи към ОДБХ-Плевен е задължила регистрацията да се случва само след представен документ”, разказа Ерик Борисов пред Агри.БГ.

Разговорът продължава, като главният инспектор от ОДБХ-Плевен съветва Ерик да потърси нотариус, който да му издаде документ за постройката, тъй като, по нейни думи, към момента тя е незаконна.

Ерик Борисов е член на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). След случката в областната дирекция, той се обръща за съвет и към НОКА. Разговаря със Симеон Караколев, съпредседател на асоциацията. 

Масовата регистрация на животновъди по чл. 137 продължава

“Симеон ми потвърди, че документите, които се изискват за регистрация по чл. 137 са договор за наем, споразумение за ползване или декларация, и по този начин да удостоверят правото си на дейност или ползване на съответния обект. Както и сключен договор с ветеринар. Тогава поиска да му предоставя и телефон за контакт със съответния инспектор, за да могат да разрешат недоразумението, което вероятно е продиктувано от не добро тълкуване на закона”, продължава Ерик.

Вместо казусът да се разреши, историята се задълбочава.

“След като говорих със Симеон Караколев, главната инспекторка ми се обади, за да ми съобщи, че е страшно разочарована от мен. Но и аз съм разочарован. Каза ми, че е много обидена и сега ще видя какво ще стане. Заплаши ме, че ще извика медии да снимат къде гледам животните си и в какво състояние е обора ми. Мен са ме снимали от много места. Аз нямам какво да крия. Обичам животните, обичам работата си и я върша с удоволствие”, добавя младият животновъд.

Какво казва законът?

В Закона за ветеринарномедицинската дейност, публикуван в Държавен вестник на 11 август 2020 г. се казва, че необходимите документи за регистрация по чл. 137 са:

„1. копие от документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът“.

“Ходих до областната дирекция няколко пъти. Първият път отидох с документ за спечелен търг. Тогава ми казаха, че ми трябва нотариален акт. Отидох и извадих нотариален акт. Тогава и подадох документите си - нотариален акт, технология, договор с ветеринар. Заплатих и таксата, разбира се. Впоследствие обаче ми казаха, че ще имам проблеми, тъй като не разполагам с документ за сградата”, обяснява Ерик и продължава:

“Срокът изтича, а на мен продължават да ми обясняват как няма как да ме регистрират, тъй като по документи земята ми се води нива. Имам приятели - животновъди, които са в съседната община. При тях няма такива проблеми. Всички са се регистрирали по чл. 137. И аз искам да се регистрирам и да бъда на светло. Просто не разбирам защо слагат спирачки на младите и на хората, които наистина искат да работят”, чуди се овцевъдът.

Въпреки ясното разписване на закона, се обърнахме и към БАБХ с въпрос относно нужните документи за регистрация по чл. 137.

“В момента това, което се изисква за регистрация по чл. 137, е право за ползване на обекта, на земята или сградата. Тоест фермерът трябва да има правно основание за използване на мястото. 

В момента в Закона за ветеринарномедицинската дейност никъде не е посочено каква трябва да бъде земята. Стига обектът да отговаря на изискванията. Напълно е възможно е обектът да е лозово насаждение, например, но там да има условия, които да отговарят за отглеждането на селскостопански животни.

В зависимост от посоченото в документа, тъй като той може да е срочен или безсрочен, зависи и регистрацията”, коментираха от БАБХ за Агри.БГ.

От НОКА изразиха възмущението си от случката, като коментираха в социалните мрежи грубото отношение към фермера.  
 

Вместо заключение

Това е една от историите, които завършват с щастлив край. Броени часове след публикуването на тази новина, Ерик Борисов съобщи за Агри.БГ, че регистрацията му по чл. 137 е потвърдена от ОДБХ-Плевен.