Индексът на цените на храните на ФАО се понижи през януари с 1,6% спрямо декемврийското си ниво. Спадът се дължи на значителни понижения на международните котировки за растителни масла и захар, съобщиха от Организацията по прехрана и земеделие на ООН. 

 

Индексът, който проследява месечните промени в международните цени на хранителните стоки е с 6,2% по-висок от нивото си преди една година, но остава с 22% под своя пик, достигнат през март 2022 г.

При цените на растителното масло има понижение, като се променя доскорошната тенденция за увеличение. Въпреки това индексът на ФАО остава с 24,9% по-висок от преди година. Спадът през януари се дължи основно на по-ниските световни цени на палмовото и рапичното масло, докато тези на соевото и слънчогледовото масло остават стабилни.

При месото също има понижение, индексът е с 1.4 на сто по-нисък, защото има спад при световните цени на овчето, свинското и птичето месо, докато при говеждото е отчетен ръст. 

При млечните продукти индексът се е увеличил с 2,4% спрямо декември и е с 20,4% повече от нивото си през януари 2024 г. Ръстът се дължи на месечния ръст от 7,6% на международните котировки на сиренето, който надхвърли спада на цените на маслото и млякото на прах.

Междувременно индексът на цените на зърнените храни на ФАО се повишава с 0,3% спрямо декември, но остава с 6,9% под нивото си от януари 2024 г. 

Светослав Русалов: Няма смисъл да се гледа зърно, ако има още една година на загуба


Експортните цени на пшеницата спаднаха леко, докато цените на царевицата се повишиха, отчасти поради по-ниските прогнози за производство и запаси за Съединените американски щати. 

ФАО повиши прогнозата си за световното използване на зърнени култури през 2024/25 г., като сега се очаква да нарасне с 0,9% до 2 869 млн.т, главно поради по-високото използване на царевица за храна на животни.

Международната търговия със зърнени култури през 2024/25 г. се очаква да се свие с 5,6% в сравнение с предходната година до 483,5 млн.т, до голяма степен поради по-ниското търсене от Китай на ечемик, царевица и пшеница.

Световната организация за прехрана преразгледа също така прогнозата си за глобалното производство през 2024 г., като го понижи до малко под 2 841 млн.т, което сочи спад от 0,6% спрямо 2023 г.