Общинските и държавните пасища трябва да се дават само на местни животновъди. Да не се позволява да се изорават и да им се сменя начинът на трайно ползване, нито да се слагат фотоволтаици. Това коментира група животновъди пред Агри.БГ по време на Фестивала на сиренето в град Сливница.

Мнение: Единственият начин за оцеляване е затваряне на цикъла, но това изобщо не е лесно

„Тук има едно пасище от 120 дка. Арендаторът минава и го разорава. Идва комисия от Общината и му сменя начина на трайно ползване на нива. Трябва да има глоби за Общината за подобни своеволия. Изораха много пасища, затова ги няма“, споделя животновъдка от района.

Друг проблем според нея и колегите е това, че се позволява на един държавен служител да бъде регистриран и като земеделски производител. 

„Има такива, които работят в Общината и са земеделски производител. Защо това не е в нарушение и е напълно законно?! Ние как ще сме конкурентоспособни с тях?! Освен това масово някой работи някъде, но е и земеделски производител. Заграбил е куп земя през годините, защото има връзки в Общината. Покрай мен има такива, които с години не съм видяла да прибират нищо от тази земя, но си получават субсидията“, разказва друга фермерка.

Тя самата има новорегистриран обект и е възмутена от думите на общински служител: „Какво ще гледаш, то пасища няма“. 

„Около мен има общинска земя, но тя е раздадена. Фермата на този човек е на няколко десетки километра от пасищата, които граничат с моята ограда. Друг пък ми дава да му ползвам земята. Пускам си конете, които превеждат площите в допустимия за подпомагане вид, а те си получават субсидиите за нея“, обяснява жената.

Боли я, че животновъдството изчезва и липсва държавна политика за подкрепа на сектора.  

„Освен това парите не идват навреме, а след като са приключили всички кампании. Например сеното се събира в определен период, а не през месец декември, когато превеждат парите. Ако нямаш свободни средства, теглиш кредити или те записват в тефтера и се издължаваш по-късно“, допълва стопанката.

При изкупна цена на млякото по-ниска от една бутилка минерална вода животновъдите трудно виждат светлина в тунела. А и народът обеднява все повече и търси промоциите в магазините. 

„Не всеки може да затвори цикъла. Инвестициите за преработка са много големи – и в машини, и в документация, и в пласиране на готовия продукт. Трябва да можеш да правиш всичко – да изхраниш животните, да произведеш млякото, да го преработиш и да го продадеш. Работна ръка няма, трудно е“, категорични са стопаните..

Те са разочаровани и от Програмата за развитие на селските райони, чиято цел е да развие селските райони, тоест малките производители и местното население да имат по-добър начин на живот. 

„А то какво стана – държавата ги унищожава. Тогава защо продължаваме ли? Защото ни е засмукал вакуумът! Както викат шопите: „От инат“, все пак леко оптимистично завърши нашият разговор.