20 организации се събраха в Арбанаси на втора среща за сформиране на Българска аграрна камара. На събитието се определиха критерии за представителност на браншовите организации, които могат да членуват в бъдещата камара.

Индикативен график 2023 за субсидиите за Кампания 2022 е публикуван от ДФЗ

“След като учредим Българската аграрна камара, подаваме документи за членство в Копа-Коджека (Сopa-Сogeca). За нас е неприемливо България да бъде извън тази организация”, коментира за Агри.БГ Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Подобни срещи за обединение на браншовете се организираха и от други организации, но без такъв успех.

“Тук е оригиналът. Тук сме се събрали производители и само производители. А това е много важно за нас. Събрали сме се от различни сектори, което не се е случвало досега. Опитваме се да се запознаем с нашите проблеми и да учредим Българска аграрна камара - нещо, което в ЕС само България няма. Съответно не сме и член на Копа-Коджека (Сopa-Сogeca). Хванали сме се с такава задача. Доста е трудно. Няма да стане от един път, но според мен нещата ще се получат”, каза за Агри.БГ Костадин Костадинов, председател на НАЗ.

След срещата с бранша: Още няма критерии за представителност

По време на срещата се дискутираха критериите за представителност, която всяка организация, членуваща в бъдещата камара трябва да има.

“Всеки сектор ще предложи критерии, но ще се придържаме и към тези, които са в неприетия закон за браншовите организации, защото рано или късно това нещо ще го има. Тук вариантът е всеки сектор да си оправи къщичката (сектора) и да отговаря на изисквания за представителност. Защото организации с четирима души да се водят национално представителни, не е нормално. След като оправим тези вътрешни правила, нещата ще се урегулират”, категоричен е Костадинов.

Симеон Караколев припомни, че идеята на срещата и на бъдещето обединение е да се направи структурно обединение по сектори и то само на производители на селскостопанска продукция. 

“Имаме много общи неща с преработвателите, но те имат закон за храните, като там са си изградили вече такова обединение. Тук говорим за проблеми, касаещи основно земеделските производители. Ние не сме затворили вратите към преработвателите. Първо обаче трябва да структурираме всичко и да изгладим, до колкото е възможно, отношенията помежду ни. Едва тогава - на следващ етап преработвателите ще бъдат поканени да се присъединят към нас”, обясни Караколев.

След дълги години на чакане: Браншът взе нещата в своите ръце

На срещата присъстваха за първи път Националния съюз на земеделските кооперации, както и Националната браншова камара “Плодове и зеленчуци”.

“Ние се включваме малко по-късно, но това не означава, че не сме съпричастни с цялото това мероприятие и тази инициатива. Лично моето мнение и това на браншовата камара е, че вече наистина изключително назря моментът, в който земеделската общност трябва да бъде представена от работещите бизнеси. 

Такова обединение ще е един нов хоризонт за развитие и гарантиране на устойчиво бъдеще на всички наши членове. Тъй като, ако продължаваме в посока, в която работихме до момента, специално уязвимите сектори едва ли имат тази светла перспектива, която всички бихме имали”, каза Цветан Цеков, член на УС на браншовата камара за плодове и зеленчуци.

Проф. Васил Николов също присъства на срещата в качеството си на експерт и представител на браншова огранизация в сектор "Говедовъдство". 

На срещата стана ясно, че в бъдещата камара за участие е поканена и науката, в лицето на Тракийския университет - Стара Загора, както и Аграрния университет в Пловдив. 

Също така бяха поканени юристи, които отговаряха на правните въпроси на организациите.

Четири от асоциациите пък се включиха по-късно, тъй като в същия ден, в Пловдив, се проведе Консултативен съвет по плодове и зеленчуци. Други пък решиха проблема с пътуването, като се включиха дистанционно. 

На срещата Божидар Петков, председател на БАМ-Я припомни, че вземането на решения за членуване в подобно обединение и свързано с провеждане на общо събрание на организацията. Не стана ясно дали всички присъстващи организации са провели такова и съответно имат готовност да се присъединят към Българската аграрна камара веднага.

“Трябва да действаме бързо. Наистина някои организации имат устави за общо събрание, но по опита на румънската камара, учредяването е станало и с 6 организации, впоследствие са се присъединили и другите”, каза Костадин Костадинов.

Караколев: Ако сме обединени, нашата позиция ще е норматив за изпълнение за министерството

Какво предстои след учредяването на камарата?

“След като учредим Българската аграрна камара имаме базата да изискаме и закон. Казвам го, защото той ще даде достатъчно правомощия на тази аграрна камара, съответно ще имаме секторни задължения. 

Най-малкото има един сериозен ресурс, който е заложен в Стратегическия план. Той ще подкрепя със 100% съветническите услуги по сектори. Аз не виждам кой би могъл да даде по-добри съвети от организациите в самия сектор. Ние ще претендираме, че камарата ще трябва да има тези правомощия - всеки отделен сектор да има ресурс, през който да се изгражда административен капацитет, за да може всички ние да даваме такива услуги на нашите членове.

Също така промяната на Стратегическия план, която предстои, трябва да става в такъв формат - диалогично, без викове и в непродуктивна среда”, заключи Симеон Караколев.