Драгни Георгиев има мисия да върне в България и към животновъдството колкото се може повече хора. Той самият нагледно показва как човек може да се прибере от чужбина, да загърби интересна работа, която е далеч от селското стопанство, да зареже земята на плодородна Добруджа, за да живее и отглежда животни в Родопите.

Четете още: От мандра "Михалково" разкриват тайната на хубавите млечни храни

 

Екип на Агри.БГ гостува в неговата ферма, която се намира под Роженската обсерватория, от където започнаха срещите ни от поредицата "Фермерски истории от Родопите". 

През годините той трупа знания за говедовъдството и ги разпространява. Вече е помогнал на доста хора да се прибират в Родината от чужбина и да отглеждат животни. Освен това споделя и технологиите, които е научил в странство. 

„И така стъпка по стъпка вече има няколко стопанства, които функционират благодарение на мен“, разказва Драгни. Освен това е успял да влезе в много ферми, където вижда допуснатите грешки и съветва собствениците как да ти оправят. 

„Мило и драго давам, за да се завърне животновъдството в България. И то не за животновъдството, като животни, а за това, че това е част от основното ни препитание. Това е нашата храна. Когато няма малки и средни стопани, на нас не са налага да сервираме на децата си отровна храна. За мен няма по -голям грях от това да храним децата си с вредни храни“, споделя още животновъдът. 

Фермер: Животни в чекмеджета живеят на голяма част от пасищата

 

Родопите са магично място, но не е лесно да се смени динамичната западноевропейска среда с тишината на нашата планина. Затова питаме Драгни кой хваща пътя обратно към дома, за да отглежда животни?

„Мога да кажа, че това са различни хора, които са работили във фабрики и хора от IT сектора. Наистина са от различни прослойки, но в крайна сметка, когато заживеят с животните, стават много еднакви. Обединяват се, защото любовта към животните променя много хората. Както се промених и аз, живял съм по много по-различен начин преди. Но когато имаме отговорност и се грижим за живи същества - всичко е по коренно различен начин, споделя той.

Драгни Георгиев отчита, че ангажиментите в животновъдството са големи, но животът близо до природата за него е особено ценен. Разговорите с хората, които е успял да върне в Родината не са лесни, понякога продължават няколко месеца, но при някои хора са били нужни години, за да се убедят, че завръщането и работата в животновъдството не са страшни. 

Романтиката обаче бързо се изпарява, когато дойдат трудностите, а начинаещите животновъди често имат своите страхове, че ще се лишат от удобствата на съвременния живот. 

„Може би най-големият страх е, че те ще бъдат на 100 % вързани с нещо, и че няма да имат време за почивки, че няма да имат време за собствен живот и така нататък. Но има и такъв вариант, който съм видял и в Швейцария, и във Франция, когато фермите са собственост на двама или на трима собственици, като си споделят труда“, казва още Драгни 

Във фермите най-много труд са полага основно в периода, в който са зарежда храната за зимата, а през останалата част от годината фамилиите се ротират в грижите - първо едното семейство, второто, третото и така им остава време да отидат на почивки, както и да си свършат друга работа. 

Тенденцията у нас е към окрупняване на фермите и все по-често изниква въпросът, дали изобщо имат място малките ферми в родното животновъдство. 

„Има място за всякакви стопани, но за мен в големите ферми в никакъв случай не може да са говори за качество. Защото в тях говедата и овцете, живеят главно затворени. Докато в малките ферми, било то от 10 или 50 говеда, които живеят на пасище - там болестите са много по-малко. И тогава от една страна е по-евтино отглеждането на животните, от другата страна продукцията е с коренно различно качество“, разказва необикновеният стопанин на „Санта Клаус - ферма за елени и други животни“. 

На хората, които са привлечени от промяната, но все още са плахи, Драгни Георгиев, който е намерил за себе си свободата, дава още ценни аргументи и съвети. 

„На село трудно ще намерите човек, който страда от паник атака. И тогава наистина ли трябва заради някакви удобства да се поставим под стрес или е по-добре да се върнем на село, селата са ни празни. Има тенденция хората да излизат от градовете, тя вече е видима. Има живот извън града“, споделя още Драгни Драгнев, който е избрал село Момчиловци и Родопа планина за семейството и бизнеса си.