Има ли розово бъдеще за производството на рози у нас?

В момента производителите на рози подрязват растенията, чистят ги от сухите и болни клонки. Засега не се виждат поражения върху насажденията и очакванията в сектора са да няма последици от големите студове, тъй като розата издържа на студ.

В случай, че има измръзвания, те са само по върховете. „Нас най-много ни притесняват късните слани. Това е огромен проблем, защото сланата буквално изгаря в зародиш пъпките“, споделя за Агри.БГ Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. 

Той обаче не е оптимист за розовото бъдеще на розопроизводството. От 55 000 дка рози, каквато е официалната статистика, годишно се получават 10 000 тона цвят. Според асоциацията насажденията не са толкова декари и има много изоставени.

„Не се обработват, защото на розопроизводителя му трябват средства, които не му остават от продажбата на цвета, при положение, че цветът се плаща по 4 лв./кг, от които 50% заминават за розоберача“, разказва още Симеонов. 

С станалите пари трябва да се осигурят необходимите пръскания, резитби, обработки на почвата и другите мероприятия в градината. „С повишението на осигуровките, хората с 40-50 дка рози не могат да се издържат от това и постепенно се насочват към друга работа, а розопроизводството остава на заден план. Повече от 40-50 стотинки печалба на килограм розов цвят не остават при производителя и той няма как да се грижи за тези насаждения и затова все повече градини се изоставят“, разказва още стопанинът. 

При нужда дребните розопроизводители пръскат насажденията с каквото намерят от Турция, по-големите розопроизводители се мъчат да ползват адекватни препарати, но невинаги има регистрирани по време на летежа на розения агрилус, който е особено опасен за розите, става ясно от думите му. 

„Нашето виждане е секторът да бъде отделен и розата да бъде защитена като вид култура. Държавата да разглежда розопроизводството отделно от всички други подотрасли. Така ще може да се грижи за сектора на момента, защото няма как този бранш да е обект на специално внимание от страна на Европейския съюз, тъй като никъде в ЕС няма маслодайна роза. Сега единственото подпомагане, което можем да получим е де минимис“, сподели още Симеонов. 

Все по-голям проблем за сектора става сушата. „При нас няма как да се бият плитки сондажи, вадим вода от 100-150 метра. Нужни са ни около 15 000 – 20 000 лева за сондаж, които нямаме. Не можем да кандидатстваме и по инвестиционни мерки, тъй като е нужно 50% собствено финансиране, което трудно можем да осигурим“, разказва председателят на асоциацията. 

За сектора работниците също са проблем, както и подготовката на еднодневните трудови договори, които е нужно да се пишат в 4 сутринта.

„С Украинските помощи в нашия сектор изсипаха огромни средства, но това не подобри състоянието на насажденията. Ние искахме тези средства да се получават от розопроизводители с 1 до 100 дка, да отидат при дребните стопани, а не при едрите производители с 20 000 – 30 000 дка рози. Това са колеги, които притежават преработващи предприятия, без тях не можем, но се изсипаха средства, които можеше да отидат при дребните стопанства и те да ги ползват за напояване, да си направят сондажи, да си оправят градините и да получат малко по-високи добиви“, разказва още фермерът. 

Фамилните си насаждения Симеонов съхранява заради крайните продукти, които създават заедно със съпругата си Стела Иванова. „Ако нямахме козметични продукти, вероятно щяхме да намалим с 50-60% насажденията, които в момента са около 130 дка“, казва той.