Недостигът на работна ръка в селското стопанство е един комплексен проблем, натрупан през годините, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), за Bloomberg TV Bulgaria. 
 
 
Той цитира статистика, според която средната възраст на заетите в производството на селското стопанството в България е около 57 години. След някоя и друга година те вече няма да могат да работят, а след тях не идва никои, допълни Костадинов.
 
По думите му селското стопанство, в частност зърнопроизводството се развива динамично. Купуват се нови машини и технологии, които изискват обучени кадри. В момента започва да се усеща тяхната липса, заяви Костадинов. 
 
Според него живеещите по селата имат интерес в земеделието, но закриването на все повече професионални училища влияе отрицателно. Профилираните гимназии преминаха от Министерството на земеделието към общините. Там обаче има недостиг на средства, което допълнително усложнява нещата, убеден е зърнопроизводителят.
 
Костадинов посочи данни, според които 70% от завършващите аграрна специалност се реализират в сектора. Те се занимават със земеделие, включително търговия със селскостопански продукти, консултантски услуги и т.н. 
 
 
Специално в зърнопроизводството този дял е много голям и заплатите са над средните в България. Там са нужни образовани и добри специалисти. Най-голям е проблемът при производителите на зеленчуци и овошки, където се изисква сезонна работна ръка, посочва Костадинов.
 
Той е убеден, че машини, които се управляват с компютър, ще навлязат и у нас, но не толкова скоро. Те обаче ще решат една част от проблемите. За работата с тях ще са нужни обучени хора, затова субективният фактор не може да се изключи. Ще намалеят хората, които работят, но ще трябват нови, които да управляват машините. В близките 10 години и това ще се случи, но до тогава може да се получи вакуум с работната ръка, опасява се Костадинов. 
 
За проблема с намирането на кадри в земеделието говори и производителят Иво Генчев. Той работи в сектора на етерично-маслените култури, където се изискват много работни кадри, а дейностите не могат да бъдат автоматизирани.
 
Генчев е успял все пак да реши проблема, като създава своя бригада от хора. Сам си ги търси и намира. С течение на времето с него работят едни и същи хора, с които са си взаимнополезни. Дори понякога работниците сами идват и предлагат това, което трябва да се направи. Това консолидиране на хора обаче се е случило едва на третия опит. Може би е въпрос на късмет или упоритост, споделя своя опит Генчев.