Биопроизводителите са недоволни и искат промени в Наребда №5. В същото време от министерството посочват, че всички досегашни промени в наредбата са направени по искане на бранша. 
 
 
Корекциите в наредбата са една от точките, които Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) постави като изисквания и обяви като причина за протест в началото на тази седмица.  
 

Хронология 

 
На 11 ноември 2018 г. Наредба №5 влезе в сила. 
 
На 29 март 2019 г. стана ясно, че на една от сертифициращите фирми ще й бъде отнет лиценза, а това стана катализатор на напрежението. Месец по-рано друга фирма също загуби лиценза си. 
 
На 2 април от БАБ вече обявиха намерението за протест, като сред исканията им, освен оставка на министъра, са също промени в Наредба №5. 
 
Три дни след това – на 5 април, от министерството обявиха, че ще се прави спешен ремонт на наредбата и то по искане на бранша. 
 
Промените са главно две. Едната предвижда изследване на проби от продукцията да се извършва поне веднъж по време на прехода към биологично производство, а не непременно след изтичането на преходния период и преди сертификацията. 
 
Представителите на бранша са изразили становището си пред агроминистерството, че вземането на проби от всеки нов парцел, животно или пчелно семейство, е свързано с генериране на допълнителни разходи, което поставя българските производители в неконкурентна позиция спрямо европейските им колеги. 
 
Втората промяна е, че откриването на неразрешени вещества в резултат на странично замърсяване няма да води непременно до отнемане на сертификата за биопроизводство, тъй като фермерът може да е добросъвестен, а замърсяването да е станало по причини, които не зависят от него.
 
Действащата нормативна уредба може да доведе до генериране на разходи в стойността на продукцията, което, от своя страна, създава риск от неблагоприятни последици върху пазара на биологична продукция. Това са посочили от бранша, обяви тогава зам.-министър Вергиния Кръстева. 
 
Биопроизводителите спазиха думата си и проведоха протеста.
 
По време на протеста министър Порожанов обяви пред медиите, че не вижда причина за него. Относно Наредба №5 експертът от министерството Михаил Карабельов отбеляза последните две корекции в нея. Първо, проби няма да се взимат от всички парцели. Второ, има процедура и ред, при които, в случай че замърсяването се дължи на външни източници, няма да има тежка санкция за отнемане на сертификат, обясни той.
 
Ден по-късно от ведомството обявиха, че насрочват нова среща за ремонт на Наредба №5 и канят на нея биопроизводители. 
БАБ научиха от Фермер.БГ за това. 
 
На 11 април БАБ обявиха, че не смятат политиката на министерството в областта на биопроизводството за ефективна и затова подготвят нов протест идната седмица. 
 
Според редица експерти обаче, а и според читатели на Фермер.БГ, Наредба №5 е напълно излишна
 
По думите им обезсмислянето й идва от това, че миналата година излезе Регламент 848/2018 на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Той влезе в сила от 17 юли 2018 г., но ще започне да се прилага от 1 януари 2021 г. С него се установяват принципите и правилата за биологично производство, свързаното с него сертифициране и използване на обозначения, отнасящи се за биологичното производство при етикетиране и реклама, както и правилата за контрол в допълнение към предвидените в Регламент (ЕС) 2017/625.
 
В Регламента са определени целите на биологичното производство, както и принципите, на които то следва да се основава.
Дефинирани са понятия като „биологично производство", „биологичен продукт", „биологичен сорт", „генетично модифициран организъм". 
 
 
Определят се правила за биологично производство, които са задължителни за операторите - физически или юридически лица, отговорни за спазването на настоящия регламент в рамките на всички контролирани от него етапи на производство, обработка и разпространение. Предвидена е и забрана за използване на ГМО в биологичното производство.
 
„Действащите правила са приети преди повече от 20 години. Промените в биологичния сектор са много големи през годините и правилата трябва да се променят - и то в един сектор, който има огромен потенциал. В миналото той беше една малка ниша, а днес генерира 27 милиарда евро приходи годишно. Това е нарастване с повече от 100 процента спрямо няколко години по-рано. 
 
В споразумението се предвиждат условия за ускоряване на развитието на биологичното производство, така че то да продължи уверено по пътя си от малко нишово към мащабно устойчиво производство със собствена биологична марка и биологично лого. Всичко това трябва да бъде придружено от лоялна конкуренция, равнопоставеност между производителите и защита на потребителите чрез знака на Европейския съюз, който ще гарантира биостандартите на производство", посочи наскоро еврокомисарят по земеделие Фил Хоган. 
 
На основата на това са и следните мнения: 
 
„Наредба № 5/2018г. трябва да бъде премахната. Трябва да се работи върху една съвсем нова Наредба, където да влизат всички клаузи, произтичащи от Регламент 834/2007, Регламент 889/2008 и бъдещия Регламент 848/2018“, посочва читател на Фермер.БГ. 
 
Друг фермер пише във форума ни: „При условие, че цяла Европа работи по двата Регламента 834/2008 и 889/2008, защо е нужно да се приема Наредба №5, която се преправя всеки месец?“. 
 
Също така преди броени седмици – в края на март, беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/158 на Комисията, който се отнася за регистрацията на препаратите за растителна защита.
 
При подробно запознаване с текстовете става ясно, че промените в биопроизводството ще са много.
 
Реално битуващото мнение е, че наредбата излиза ни в клин, ни в ръкав и въпреки съществуването на европейските регламенти. 
 

Какви са числата?

 
Според данни на земеделското министерство в последните години броят на регистрираните в сектора оператори намалява. В края на 2016 г. те са 7262, в края на 2017 г. 6822, а за 2018 г. 6264.
 
През 2017 г. броят на операторите в система на контрол в биологичното производство представлява 7,1% от общо регистрираните 96 476 земеделски стопани по Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. За сравнение, през предходната година този дял е 7,4%.
 
Намалява площта на зърнено-житните култури като дял от общата площ за биопроизводство от 19% до около 13%. Увеличават се трайните насаждения, постоянно затревените площи и фуражните култури. Повече са животните и пчелните семейства и произведената от тях продукция. За сметка на това намаляват сертифицираните площи с диворастящи видове, пише в аграрния доклад на ведомството. 
 
 
Биопроизводителите смятат, че намаляването на производителите и потъването на сектора в хаос се дължи на неефективната политика на министерството. В същото време биологичното земеделие и зелените аграрни технологии завземат все по-големи площи в Европейския съюз (ЕС), отчете Евростат наскоро
 
Отглеждането на чиста селскостопанска продукция по безопасен за околната среда начин обхваща вече 12,6 млн. хектара, или 7% от  общата използвана земеделска площ в ЕС, показват последните данни за 2017 г. Новината беше разпространена във Фейсбук и от еврокомисаря по земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган.
 
Това представлява увеличение от 25% между 2012 и 2017 г. Страните с най-голям дял на площите с биологично земеделие са Австрия (23,4% от общата използвана земеделска площ), Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), следвана от Италия (14,9%), Чехия (14,1%), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).
 
В останалите страни-членки делът на площите с биологично земеделие е под 10%. Най-ниски са процентите в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания (2,9%).
 
Според последните статистически данни в САЩ броят на сертифицираните биоферми в страната се е увеличил с 11% през 2016 г., достигайки 14 217. Считано от 2011 г. е налице ръст от 56%, пише newsmax.com.