Селекционната дейност на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) през последните години е насочена основно към създаването на студоустойчиви сортове лози. Доц. д-р Иван Пачев, директор на ИЛВ, уточни пред репортер на Фермер.БГ, че важна част от селекционната дейност на екипа на института е свързана с усойчивостта на лозите на мана през пролетта и през лятото.

 

 

„Работи се и в направление за създаване на нови винени и десертни сортове грозде. Научният ни екип прави разработки и на нови клонове лози, които имат определени стопански качества. Критерий за тези качества по отношение на новата селекция грозде е получаването на качествен краен продукт – добро вино с добри вкусови качества, хармонизирани киселини и захари“, съобщи доц. Пачев.

 

За 2014 г. ИЛВ – Плевен има готовност да внесе в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Министерството на земеделието и храните 3 нови сорта грозде – два винени и един десертен. Новите сортове ще бъдат изпитани както като качествени показатели, така и като възможност за райониране. През последните 20 години Институтът по лозарство и винарство запази позицията си на национален институт, който работи по проблемите на лозарството и винарството у нас.

 

Селекционирани са 36 сорта (21 винени, 15 десертни) и 5 клона. Разработени са технологии за производство на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, технологии и схема за получаване на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал, разработени са технологични и организационно-икономически модули за производство на грозде, технологична схема за производство на екологично чиста продукция от грозде и вино. Създадена е и се поддържа най-голямата ампелографска колекция на Балканите с 1 865 сортонаименования. ИЛВ е участник и в Европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси, научаваме в разговора с доц. Пачев.

 

По думите му през последните години интересът на лозарите към българската селекция лози трайно се повишава. „Българската селекция, която се прави в Плевен и в Русе, е най-подходяща за територията на нашата страна. Вносните сортове може и да имат добри качества, но те са създадени за други условия и когато лозарите ги предпочетат, трябва да знаят, че всяка лоза, селектирана извън България, има нужда от период на адаптация“, обяснява Пачев. Като пример посочва европейска селекция, при която подложките са 20-сантиметрови, за разлика от българската селекция лози, която е с 40-сантиметрови подложки.

 

„Когато лозата на е подложка от 20 см. коренището й попада в повърхностния почвен слой, който най-бързо изсъхва. Затова вкореняването на такива вносни сортове става много по-бавно и се изисква задължително да има принудително поливане, за да се прихванат лозите и да създадат необходимата им коренова система. Докато българската селекция лози е напълно приспособима за нашите почвено-климатични условия, тоест те много бързо се прихващат и успяват да извлекат полезното за собственото им развитие и от почвата, и от природата като цяло“, допълва доц. Пачев.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!