В средата на февруари стана ясно, че след 2022 г. за първи път ще се прилагат екосхеми за биологично земеделие по първи стълб – една, базирана на площ, и втора, свързана с животни. Оказва се, че те са разработени по настояване на бранша.

За биото с любов или как ще ги стигнем австрийците?

Представеният дизайн от земеделското министерство обаче не съвпада съвсем с предложението на биопроизводителите, става ясно от протокола на 12-ото заседание на Тематичната работна група. Ето каква логика следват държавните експерти.

„Подкрепата по първи стълб е заради това, че сте биологични производители. Подкрепата по втори стълб е компенсаторно плащане в зависимост от вида на отглежданите култури. Ставката, която общо ще получат биологичните производители, се формира от сумата от двете ставки – по първи и по втори стълб. Предлагаме две допълващи се интервенции“, обясни Аделина Стоянова, главен експерт в дирекция „Директни плащания и промоции“.

Логиката на бранша е друга – стопаните в преход да си останат във втори стълб по ПРСР, а сертифицираните – в първи стълб за директни плащания.

„При така разработената екосхема ще има едно плащане на хектар за всички с биосертификат, независимо какво гледат. Нашето предложение е друго – тези, които са биосертифицирани, да бъдат допустими само по първи стълб, а плащането да бъде диференцирана ставка и те вече да не могат да кандидатстват по бъдещата мярка 11 по втори стълб“, заяви Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“.

Ето какви са мотивите за това предложение. На първо място, в ПРСР вече се предлагат много нови дейности – консервационно земеделие, интегрирано производство и т.н., които ще отнемат още по-голям ресурс от мярка 11.

„За следващия програмен период бюджетът, който ще имаме на разположение за биоземеделие, ще бъде или колкото е в момента, или по-малък,  което е по-вероятно“, опасява се Апостолов. 

Второто предложение на бранша е хората, които заявяват биоплощи, да бъдат допустими и по останалите екосхеми. 

„Категорично, ако се приеме този подход да премине плащането по биологично земеделие изцяло в първи стълб, трябва да може да се кандидатства и по другите екосхеми“, категорична е и Веселина Ралчева от Българска асоциация „Биопродукти“.

Ралчева е убедена, че без бюджет и без ставки, няма как тя и колегите й да кажат дали подкрепят предложените интервенции, или не. Тезата на Стоилко Апостолов по отношение на дизайна среща подкрепа и от Таня Георгиева от Национална селска мрежа. 

„Един от основните мотиви  за това биопроизводителите да приветстват прилагането на сертифицираното биопроизводство като екосхема по стълб 1 е тежестта на един 5- или 6-годишен ангажимент като мярка в стълб 2. Друг мотив е по-лимитираният бюджет в стълб 2“, поясни тя.

В хода на дискусията всички присъстващи на заседанието представители на биологичния сектор се обединиха около идеята, че подпомагането по двата стълба в новата ОСП трябва да се гледа паралелно. Нужна е и отделна среща, на която да се обсъди цялостната стратегия за развитие на биологичното земеделие у нас.

От 15 февруари до сега обаче изминаха няколко месеца, проведоха се избори, назначи се служебен кабинет. Засега не само биоземеделието, но и цялата ни аграрна политика е в очакване на някакво развитие. Тръпнем в очакване на ново заседание на Тематичната работна група, защото изработването на Стратегическия план не търпи отлагане.