Актуални иновации с изкуствен интелект в птицевъдните стопанства са представени в статия на ЦОРХВ, която е част от поредица, посветена на приложенията на изкуствения интелект (ИИ) във ветеринарната наука и животновъдството.

Гласувайте: Какви са плановете ви за нова реколта?

Материалът се фокусира главно върху аспектите на приложението, отнасящи се до птицевъдната индустрия, като се позовава на статия на д-р Раджеш Сингх от Департамента по животновъдство, Бихар, Индия.

Птицефермите, както и останалите животновъдни стопанства, са изправени пред няколко ключови проблема, свързани с индустриалното производство, като натиск върху производствените разходи, хуманно отношение към животните, липса на достатъчно квалифицирана и обучена работна ръка, ескалираща антимикробна резистентност, въздействие върху околната среда и други.

Въпреки че все още по-голямата част от фермите събират данни ръчно и след това ги обработват в компютри, тенденциите за прилагане на ИИ водят до изводи, че до 2050 г. една птицеферма ще може да генерира 4,1 милиона точки от данни чрез различни сензори и други свързани устройства, което ще помогне за точни анализи и оптимизиране на производството, категорични са учените.

Понастоящем в една индустриална птицеферма се използват уреди и сензори за контрол на температурата, влажността и светлината в халето, но недостатъкът при тях е, че те трябва да бъдат или ръчно управлявани, или човешкият надзор е задължителен. С помощта на ИИ, различните сензори, могат да се управляват от другаде, като осигуряват точна поддръжка на микроклимата във фермата.

Ето някои полезни разработки за птицефермите:

Пълен контрол върху целия птичарник на всеки етап от растежа на птиците осигурява Контролерът CHORE-TRONICS® 3 . С набор входящи данни той автоматично поддържа прецизен мониторинг и контрол върху системите за хранене и пиене, околната среда и голямо разнообразие от данни, свързани с дейността на домашните птици. Той предоставя данни за консумацията на фураж и растежа в реално време, а също така помага за ранно откриване на проблеми и фина настройка на настройките, за да получите максимална производителност от всяко отглеждано стадо.

Компанията TIBOT Technology SAS разработи робот (Spoutnic), работещ денонощно, като в рамките на две седмици постига намаляване на случаите на снесени на пода яйца с 26%. Това осигурява по-чисти яйца и повишава люпимостта. Приблизително възвръщаемостта на инвестицията за този робот е някъде между 9-18 месеца за конкретните местни условия във Франция.

По подобен начин роботът Spoutnic беше използван в помещения за бройлери, за да стимулира активността на птиците, допринасяйки за подобряване на преобразуването на фуража (- 0,106) и средно дневно наддаване на тегло (+4,4g).

Той също има функция за непрекъснато разрохкване на постелята, като така намалява влажността, премахва слепването и мокрите петна и като следствие намалява честотата на аспергилоза, пододерматит, изгаряне на краката и на гърдите на птиците и общо подобряване на благосъстоянието на животните.

Роботът на име ChickenBoy – интелигентният робот за бройлери от Faromatics solutions, е първият робот, окачен на покрива, който извършва наблюдения на постелята и уредите в халето. С изкуственото си зрение той може да различава изпражненията, болните птици, спуканите тръби и мокри петна в постелята, като съществува възможност за изпращане и на алармени текстове.

Университетът Вагенинген разработи прототип на робот (PoultryBot), който да работи във ферми за кокошки носачки. Докато прибира подовите яйца, той събира и данни със сензори за наблюдение на околната среда и здравето на кокошките носачки.

Целият списък с иновации, базирани на изкуствен интелект, може да видите тук.

Статията разглежда и рисковете от навлизането на роботиката. Съществуват и опасенията дали с напредване на прилагането на ИИ няма да се отнемат работните места на хората, дали това няма да направи хората твърде мързеливи и нежелаещи да учат, да се напрягат да мислят, а да разчитат единствено на машините, които дават готови решения.