През пролетта много диви растения, наричани плевели, започват да се появяват по полетата. Обикновено се смятат за нежелани, защото се конкурират с културите за вода и хранителни вещества. Тези растения обаче могат да имат и полезна роля. Могат да бъдат източник на допълнителни доходи, съобщава италианският сайт Agronotizie. 

Странни култури, които може в бъдеще да започнем да ядем

Плевелите дават информация за състоянието на почвата. Те имат екологични ползи – подобряват биоразнообразието, привличат опрашители, намаляват ерозията и задържат влагата. Корените им естествено обработват почвата, а растенията могат да се използват като мулч или зелено торене.

Някои от тях, като тученицата, глухарчето и амаранта, са ядливи и богати на хранителни вещества. В съвременния контекст на устойчиво хранене, събирането на диви растения може да се превърне и в икономическа възможност – чрез продажба на пазара или към ресторанти, които търсят местни и сезонни продукти. 

Какъв потенциал крие светът на ядливите диви растения?

Макар че в света има около 350 000 вида растения, близо 80 000 от тях са ядливи, днешното земеделие използва едва 200. Само осем основни култури (като ориз, пшеница, царевица и др.) покриват над половината от дневните калорийни нужди на човечеството.

В Европа се срещат около 1600 диворастящи ядливи растения. Интересът към тях нараства не само сред потребителите, но и в кулинарията, където луксозните ресторанти търсят връзка с традицията и местната храна.

Освен хранителна стойност, тези растения имат потенциал да отговорят на екологични предизвикателства като суша, бедни почви и климатични промени, благодарение на своята природна устойчивост и генетично разнообразие.

Най-често срещаните ядливи диворастящи растения

Глухарчето (Taraxacum officinale) е едно от най-разпространените диворастящи растения. Среща се по ливади, полета и крайпътни зони . Цъфтежът му е главно през пролетта, но може да продължи през цялата година. Може да се консумират неговите листа, цветове, пъпки и корени. 

Често срещани са още живовлякът (Plantago spp.) и фаринелото (Chenopodium album). 

Живовлякът е многогодишно растение, което може да се бере през цялата година. Младите му листа се консумират сурови в салати, докато по-зрелите са подходящи за готвене в супи, ризото и пълнежи за равиоли. Фаринелото е едногодишно растение.  Широко разпространено е в Италия. Принадлежи към същото семейство като спанака и манголда, а младите му листа и връхчета могат да се консумират като зеленчук, както сурови, така и варени. 
Внимание заслужава още поречът (Borago officinalis). Растението лесно се разпознава по сините си цветове с форма на камбанка. 
 
Тученица (Portulaca oleracea), на свой ред, се развива бързо през летните месеци. Има особено месести листа, които могат да се консумират както сурови, така и варени. 

За допълните доходи още може да се използват слезът (Malva sylvestris) и овчарската торбичка (Capsella bursa-pastoris). 

Популярни диворастящи ядливи растения са още дървесният киселец (Oxalis pes-caprae),  копривата (Urtica dioica), амарантът (Amaranthus retroflexus), пурпурната лилия (Lamium purpureum), звездната птица (Stellaria media) и маргаритката (Bellis perennis). Младите листа маргаритките могат да се добавят към салати или супи, докато цветовете са идеални за детоксикиращи билкови чайове.

По-рядко срещани ядливи растения в дивата природа са дивият хмел (Humulus lupulus), дивите аспержи (Asparagus officinalis), дивият чесън (Allium ursinum), йерусалимският артишок (Helianthus tuberosus) и черният бъз (Sambucus nigra). 
 



Вижте още:

Едногодишни плевели най-често срещащи се у нас

Бизнес стратегия: От блендер за бебешка храна до най-малкия цех за консервиране в София

Защо се променят плевелите в No-Till земеделието?

Подкрепете независимата журналистика