Националната асоциация на зърнопроизводителие (НАЗ) категорично се противопоставя на липсата на бюджет за стратегическо развитие на поливното земеделие на Република България и настоява за възстановяване на първоначално заделения бюджет в размер на 847.9 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура в страната. Това се казва в позиция на асоциацията във връзка с публикувания за обществено обсъждане Национален План за Възстановяване и Устойчивост на Република България (НПВУ), версия 1.3 от 20.07.2021 г. 

Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?

С оглед на избягване на порочни корупционни практики при изграждане на инфраструктурни проекти, НАЗ изисква наличието на засилен контрол и надзор за съблюдаване на целевото и ефективно разходване на средствата по първоначално заложения проект за напояване в предходната версия на Плана.  

Съгласно последната версия на НПВУ компонентът „Устойчиво селско стопанство“ цели повишаване на устойчивото управление и конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло в контекста на климатичните промени и съхранението на характеристики на околната среда. 

“НАЗ твърдо заявява, че тези цели не могат да бъдат постигнати без развитието на поливното земеделие в страната. В контекста на климатичните промени и трайните тенденции за засушаване на територията на страната, не е възможно аграрният сектор да бъде икономически устойчив, ако не се създадат условия за системно и постоянно увеличаване на поливните селскостопански площи”, се посочва в позицията на зърнопроизводителите.

Те са категорични, че конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор са неразривно свързани с подобряване на условията за поливно земеделие и увеличаване на поливните площи. “Напояването, устойчивото управление на водите и икономиите на вода в селското стопанство следва да бъдат стратегически национален приоритет, тъй като от тези фактори ще зависи в близко бъдеще продоволствената сигурност на страната”, посочват от НАЗ.

В позицията на асоциацията се цитира докладът на ООН за сушата, публикуван през юни 2021 г. Според него се очаква България, като част от по-широкия Дунавски басейн, да е сред най-засегнатите от засушавания страни в света през следващите години. Значителни части от Дунавския басейн са засегнати от суша през последните години – особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Очаква се честотата на засушаване да се увеличи особено през лятото и особено в югоизточните части на Дунавския басейн, където попадат засегнатите територии от България. 

“Сушата ще се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. До този момент сушата пряко е засегнала 1,5 млрд. души през този век и този брой ще нарасне драстично, освен ако светът не подобри управлението на този риск, разбирането на първопричините му и предприемането на действия за тяхното спиране”, посочват от асоциацията.

От НАЗ напомнят в позицията си за тежките поражения, които нанесе именно сушата през миналата година в сектора на земеделието, като подчертават, че критичният спад в добивите и производството на селскостопански култури доведе до междуфирмена задлъжнялост и фалити на стопанствата, намаляване на рентите, невъзможност за залагане на качествено производство за следващата селскостопанска година и др. 

Ще са необходими няколко последователни добри селскостопански години, за да могат земеделските стопани да преодолеят тежките икономически сътресения, нанесени от сушата през 2020 г., смятат зърнопроизводителите. 

Необходимо е да се подчертае, че водата в непосредствено бъдеще ще увеличава все повече своята стойност. В момента водите на България изтичат за захранване на добре организираната хидромелиоративна мрежа на Гърция и Турция и служат за напояване на посеви, зеленчукови и овощни градини, обобщават от асоциацията. 

НАЗ счита, че проектът за „Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени“ отговаря на заложените от ЕК цели относно Механизма за възстановяване и устойчивост, като допринася за устойчивото управление на водите в страната, смекчаване на негативното въздействие върху климата и адаптиране към последиците от неговото изменение, адресирайки същевременно и предизвикателствата, свързани с осъществяването на зеления преход по отношение на ефективното управление на природните ресурси.

От НАЗ изтъкват, че българските земеделски стопани от секторите зеленчукопроизводство, овощарство, зърнопроизводство изпитват остра нужда от съвременни и модерни методи за напояване на селскостопанските култури. 
“Единственият възможен път за установяване на устойчиво българско селско стопанство минава неминуемо през развитието и модернизирането на поливното земеделие в страната. НАЗ счита, че България не бива да пропуска своя шанс, за по-ускорено възстановяване на хидромелиоративната мрежа в страната и навременно справяне с негативните ефекти от климатичните промени”, се казва в позицията на асоциацията.