Малко след като председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов коментира пред Агри.БГ, че критериите по инвестиционните подмерки 4.1 и 4.2 не устройват никого, животновъдите също не припознаха себе си в проекта на ранкинг, по който ще се оценяват проектите.

Костадин Костадинов: Критериите по мярка 4.1 и 4.2 не устройват никого

“Хиляди животновъдни стопанства нямат никакви инвестиции. Те нямат никаква механизация. Това е защото за тях европейските програми и проекти са химера”, коментира Симеон Караколев - съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) пред БНР.

По думите му трябва да има приоритизиране на малките и средните стопанства, както и на чувствителните сектори, както се посочва и в SWOT анализите за изготвяне на стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г.

“Водим голяма борба, защото на практика 80% от бюджета ще отиде за зърнопроизводство – докъде повече? Колко повече отиват в този сектор? Трябва да се каже – държавата подкрепя основно зърнопроизводството, всички овцевъди и животновъди, въобще плодове и зеленчуци да станат зърнопроизводители и да се знае – ще си внасяме месо, ще си внасяме плодове и зеленчуци, ще внасяме млечни продукти и ще гледаме само зърно. И това е опция. Просто някой трябва да го каже, за да се ориентират тези хора”, заяви Караколев.

Костадин Костадинов коментира иронично: 

“Зърнопроизводителите са виновни за всичко - за луното затъмнение, за безводието на Марс и т.н. За какво ли не сме виновни? “.

Както Костадинов коментира пред Агри.БГ критериите по мярка 4.1 и 4.2 не устройват никого. На това мнение е и Караколев.

“Проблемът е в ранкинга, по който ще се оценяват проектите. Има точки, които се дават за иновации, а много от животновъдните стопанства дори нямат доилна зала, доят на ръка. Хиляди ферми нямат елементарна механизация в стопанствата си. Дават се точки и за поливно земеделие. Колко животновъда ще кандидатстват за поливане? За какво?”, каза още председателят на НОКА и побърза да определи ситуацията с достъпа до евросредства, като “животновъдите остават да лапат мухи“.

Какви точки и за какво ще се дават по инвестиционните мерки?

Костадинов обясни, че са се търсели балансирани варианти за критериите по двете мерки, „за да има за всички“, но това така и не се получи. Пред Агри.БГ той добави:

“На чувствителните сектори също им се виждат малко точките. Първоначално бяха 10, после ги направиха 15. Аз обаче все си мисля, че това не е секторно подпомагане. 

По предния прием по 4.1 и 4.2 около 600 подадени проекта - 570 са от чувствителни сектори. По подмярка 4.2 - около 50% от средствата не са изразходвани - това са кухи фирми, които не могат да си завършат проектите. Направени са проекти с точки от консултантите, съответно печелят, разписват договорите и се започва с отлагането, защото не могат да си изпълнят ангажиментите. Това се получава! Този прием ще е същият. Очаквам нещо подобно с тези критерии и точки, както са наредени”, заключи Костадин Костадинов.

Пред Агри.БГ изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Васил Грудев коментира, че отварянето на приема по двете подмерки се очаква най-рано през месец април 2021 г. Бюджетът по 4.1 и 4.2 е в размер на150 млн. евро за преходния период, заедно с още 60 млн. евро по линията на New Generation EU. Така общият размер на средствата за двата приема става 210 млн. евро. Критериите по двете подмерки ще бъдат обсъдени по време на 16-ото заседание на Комитета по наблюдение.