До 1,5 млн. евро допустим бюджет, 100% финансиране и авансово плащане за половината от стойността на проекта – това предоставя обсъжданата нова интервенция за напояване, но не и за земеделци. Докато държавните ведомства нищят проблема с безводието, министерства се надпреварват кой ще го реши и предлагат мерки на килограм, фермерите отново се чувстват извън играта.

Възможно ли е повторно използване на водите за напояване у нас?

На последното заседание на Тематичната работна група по изготвянето на Стратегическия план за новата ОСП беше представена интервенция за инфраструктурни инвестиции в системи за напояване. Бенефициенти по нея обаче са само сдружения за напояване и юридически лица, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“. "Ние сме категорично против тази мярка, представена в този вид", коментира пред Агри.БГ зам.-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.

„Тези сдружения са така оформени законово, че играят ролята на посредник между нас, държавата и Напоителни системи. Лично аз не виждам смисъл от финансирането на тяхната дейност с евросредствата за напояване. Ако една вода струва хипотетично 5 стотинки, защо аз трябва да плащам 10 стотинки, понеже имам посредник, който дори не ми трябва в случая", пита Проданов и е категоричен:

Земеделците също биха могли да създадат сдружения, да изготвят проекти и наемат експерти, за да изградят напоителна мрежа, която обслужва техните нужди в даден регион.

Според него това е по-логично от разпиляването на средствата за земеделие извън земеделието. Опасенията, че по този начин парите ще потънат и пак няма да има адекватно напояване, също тревожат родните фермери. Сякаш колкото по-практически явен става проблемът със сушата, толкова по-имагинерни са политическите решения. Фермерите очакват помощ за сонди и кладенци, за инфраструктура в стопанствата си и се чудят защо парите, подобно на водата у нас, все се губят по трасето, преди да стигнат до тях.

"Ако държавата ни финансира изцяло, както смята да направи с тези дружества, защо да не си ги изградим сами. Първо, ще получим средства за това, второ, ще си ползваме водата без надценка. В момента има над 28 такива сдружения у нас, като не знам дали и 3 извършват някаква дейност. На какво основание тези пари трябва да отидат само в тях", пита младият земеделец и уточнява:

Принципно няма лошо допустимите кандидати да са и от тези дружества – ако са с по-идеен и добър проект - добре, но не и само те да имат право да участват.

"Някой усети ли нещо от предишния прием по мярката за напояване?! Няма и да се усети, нещата ще се променят, когато земеделците имат пряк контрол над процеса и достъп до финансиране на фактическата им дейност по напояване, констатира на финал Илия Проданов