Новият програмен период има за цел финансирането да се разпределя пропорционално върху повече хора по подпомаганията, обясни пред Фермер.БГ анализаторът Христо Христов 

 

Стайко Стайков: Държавата трябва да бъде партньор в процеса по комасация

 

-          Г-н Христов, защо според Вас инвестирането в земеделска земя е добра опция за запазване на средства?

-          Инвестирането в земеделска земя има няколко различни проявления. В последните години пазарът се разви доста особено - с влизането на акционерните дружества, със специална инвестиционна цел, които са с насоченост към инвестиране в земеделска земя.

 

Те предоставят възможност на повече хора да печелят от развитието на селското стопанство и от обработката на земеделска земя. Именно тези дружества дадоха тласък на т. нар. комасация на земите, тъй като в България голяма част от земеделските земи бяха разпокъсани и много малка част от земята беше в много собственици.

 

Дружествата осигуряват лесен достъп на хората до този вид бизнес, тъй като те представляват една колективна инвестиционна схема, в която всеки може да закупи акции и със събрания капитал самото дружество инвестира в земеделска земя.

 

Една акция, в зависимост от различните дружества, може да струва и 2 лева. Това е доста достъпен начин за обикновения гражданин да получи доходност от инвестирането в земеделска земя.

 

Другото специфично при тези дружества е, че те имат по закон регламента 90% от печалбата, която реализират през годината, да я разпределят като дивидент към акционерите. Така че всеки, който закупи акции, може да получава всяка година доходност, ако е на печалба самото дружество. От друга страна, акциите са борсово търгуеми, така че всеки може да получи доходност и от повишаване цената на акцията.

 

-          Къде в България се инвестира най-много в земеделска земя?

 

-          Най-разработен е Североизточният регион – Силистра, Добрич. Tова са области с големи традиции в обработването на земя. Последните години се забелязва интересът към други области, където до този момент не е било толкова развито обработването на земеделска земя.

 

Например инвестициите в Монтана ще започнат да нарастват. За справка можем да кажем, че от 2007 година, след като влязохме в Европейския съюз, делът на необработваемите земеделски земи в България е паднал наполовина. Ако не се лъжа тогава бяха около 500 000 декара, а сега са около 300 000 декара.

 

 

-          Каква е доходността от инвестирането в земеделска земя?

 

-          Нека да я разгледаме не толкова от бизнес насоченост, а от гледна точка на обикновения гражданин, който може да получи някаква доходност чрез подобни схеми, каквито казахме туко що или сам да закупи земеделска земя, която да отдаде впоследствие под аренда на други фирми. Доходността може да варира от 3-4 процента на година до около 10 процента. Което в сравнение със стандартните депозити, които са в момента и лихвите, които се получават, е доста над тях. В края на ноември месец всеобщите депозити бяха със средна доходност от около 0,5-0,6 процента.

 

-          Според българските закони, ако чужденец поиска да купи парцел земеделска земя, минава през големи главоболия. Имате ли данни все пак за чуждестранните инвестиции в земеделската земя у нас?

 

-          Именно тези акционерните дружества, със специална инвестиционна цел, улесняват достъпа на чужди капитали към инвестиране в земеделска земя. Тук няма значение какъв е произходът на самия гражданин, той може да отиде и да закупи акции в самия фонд.

 

-          Дайте пример с някоя европейска страна.

 

-          В момента в Европейския съюз предстои една много голяма реформа и върхът на това, което се случва беше Brexit, който показа, че има доста голямо неравенство между самите страни в ЕС. Някои от тях са успели да извоюват за своите земеделски производители доста по-добри конкурентни условия от други страни.

 

Например в Гърция подпомагането на земеделските производители е от гледна точка на субсидии и е доста по-високо от това, което е в България. Тук ще се работи тепърва към един вид държавен протекционизъм, ако мога така да се изразя. Все повече страни изявяват желание да запазят своите пазари и да осигурят конкурентост на своите производители.

 

 

Пример за това можем да дадем с Полша, които миналата година приеха няколко закона, именно в тази посока. В началото на 2016 година приеха данък, който е върху активите на банките, които оперират в страната. В средата на годината приеха други промени в законодателството си и обложиха търговците с  т. нар. данък върху супермаркетите.

 

Обложиха техните обороти с прогресивен данък от 0,8 % за 38 млн. оборот на месец. Търговските вериги с доста по-нисък оборот бяха освободени от подобни данъци.

 

Идеята е да се запази конкурентоспособността на техните собствени производители и месния бизнес в страната. До известна степен да се ограничи навлизането на сериозни чуждестранни инвестиции. Нека да не прозвуча така че чуждестранните инвестиции са нещо лошо, което се случва в икономиката, но те трябва да бъдат балансирани.

 

В момента се води много сериозен диалог как да се доведе до един баланс на общия европейски пазар, така че страните да могат да оперират както вътре в самите тях и да запазят конкурентоспособността на производителите, така и да има място за чуждестранните инвеститори и търговци.

 

-          Предвид, че няколко големи фирми са собственици на голямата част от земеделската земя, как влияе това на икономиката?

 

-          По основните мерки, които се взимат в момента, е именно това да не се получава толкова силна концентрация и зависимост на икономиката от малка група инвеститори и да се даде достъп и възможност на повече малки инвеститори да се развиват.  

 

Всеки голям инвеститор е бил малък преди това и е пораснал, от един малък бизнес е станал голям. Новият програмен период, който е за подпомагане в Европейския съюз, има за цел да се избегне това,голяма част от финансирането да отива в малка част от производителите, а да се разпределят пропорционално върху повече хора по подпомаганията.

 

-          В какви граници ще се движат рентите в страната?

 

-          Рентите са различни за всяка област в зависимост от интереса, който е в аграрния сектор в самата област. За момента рентите се движат както от 20 лева за декар за определени области, до над 100 лева в други области. Според мен тези, които са с по-висока рента ще се запазят и ще имат доста по-плавно нарастване, докато тези, които са с по-ниска рента като стойност ще се увеличават повече, за да се стигне до някакъв баланс.

 

-          Каква е прогнозата Ви за цената на земеделската земя през тази година и за следващите 5 години да речем?

 

-          Ще остане стабилна. През 10-15 години доста стремително нарасна цената на земеделската земя. Този потенциал от нарастване в една голяма степен е изчерпан и ще се запазят нивата, които са в момента и ще се увеличават може би с около 3-5 % на година – доста по-плавно ще върви темпото на нарастване отколкото преди това.