Освен водата, растенията усвояват от почвата азот, фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, желязо и в нищожени количества манган, бор, мед и цинк. Макар, че всички изброени елементи имат значение за живота на растенията, най-важни са азот, фосфор и калий.



 



Азотът е достъпен за настенията само във фромата на минерални съединения, във вид на соли на азотната киселина и амония. Той влияе върху растежа и нарастването на вегативните органи-стъбла, разклонения и листа. При недостиг на азот приръстът на вегетативните органи на пипера рязко се забавя. Може да се наблюдава окапване на листата, растенията отслабват и добивът намалява. Изобилното торене на пипера с азотен тор не се препоръчва, тъй като това довежда до прекономерен растеж на листата и стъблото, като се забавя образуването на плодовете. Пиперът реагира много бързо на азотното торене.



 



Най-често използаваните азотни торове са: Амониев нитрат /амониева селитра/ -  съдържа 33.5-34.5 % азот в амониева и нитратна форма. Подходящ е за почти всички почвени типове и култури. Употребява се както за предсетбено торене, така и за подхранване.



Физиологично кисел тор. Карбамид – съдържа 46 % азот в амидна форма. Физиологично неутрален азотен тор. Подходящ за всички почвени типове и видове растения, особено при поливни условия. Фосфорът влиза в състава на клетъчните ядра и участва в най-важните процеси на жизнената дейност на растенията. Когато растенията изпитват недостиг на фосфор в ранните етапи от живота си, то в последствие този недостиг не може да се копменсира. Поради това, голямо значение има достатъчното количество на фосфора в периода на появата на пониците. Влиянието на засиленото азотно торене се изразява в по-ранно образуване на плодовете и семената и ускорение на тяхното формиране. Торенето с фосфатни торове влияе и върху бързото нарастване на кореновата система на пипера. При недостиг на фосфор в почвата, пиперът образува тънки и къси разклонения, наблюдава се масово окапване на пъпките и малко плодове на растението. Добре развитите растения, особено напредналите в растежа, имат способност да усвояват от почвата и по-слабо  разтворими соли на фосфора.



 



Използваните фосфатни торове са:



Двоен суперфосфат- съдържа 38-42% усвоим фосфор, подходящ  за всички  типове почви и видове култури. Внася се през есента с основната обработка на почвата и предсеидбено. Не се измива и при поливни условия.



Троен супефосфат- съдържа 46% усвоим фосфор. Висококонценриран тор. Употребява се като двойния суперфосфат.



Калий – играе важна  роля в образуването и придвижването на въглехидратите в растението. При недостиг на калий тези процеси се подтискат. Калият се натрупва в младите тъкани и органи, където обмяната на веществата и длението на клетките е интензивно. При недостиг на калий пиперът нараства бавно, по края на листата и по плодовете  се появяват кафяви петна. Понякога се наблюдава завиване на краищата на листата навътре и завяхване. При по-силно изразен недостиг на калий се забавя оттичането на въглехидрати от листата. В долните листа се натрупва скорбяла.



Най-често използваните торове са:



Калиеф сулфат – съдържа 50 % К20. Подходящ е за всички почвени типове и видове култури. С предимство се използва в оранжериите. На тежки почви се внася с основната обработка, а на по-леки-предсеитбено.



Калиев хлорид – съдържа 48-60% К20. Внася се с основната обработка на почвата. Не се използва при отглеждане на пипера в оранжерии.



Пиперът реагира много добре на торене с органични торове. Препоръчва се внасянето на разложен оборски тор. Като се има в предвид, че: вегетационният период на това растение, при нашите климатични условия е 5.5- 6 месеца; най-големи количества хранителни вещества то ще извлече по времето на най-интензивния рестеж през месеците юли и август; при внасянето на разложения оборски тор се губи значителна част от органичното вещество и хранителните елементи, може да се счита, че понякога е по-целесъобразно внасянето на полуразложения оборски тор. Този тор ще спомага в по-голяма степен за подобряване н структурата на почвата, за подобряване на топлинния режим през пролетните месеци и за осигуряване на по-голямо количество хранителни вещества  през критичните фази от развитието на пипера.



 



При определяне на дозите торове трябва да се има предвид, че пиперът не понася повишена концентрация на почвения разтвор. Затова лесно разтворимите торове като амониевата селитра трябва да се внасят на няколко пъти в по-малки дози.