Влажният фураж за свине до голяма степен отговаря на потребностите на храносмилателната система на тези животни, отколкото сухия. 


Как ще се развиват овцевъдството и козевъдството идните 10 години?

В миналото свинете в цял свят са били хранени с остатъци от производството на хранителни продукти, но след това, при появата на големите свинекомплекси, тенденцията да се използват влажни фуражи губи своята привлекателност. В промишлен мащаб, добре организиран и контролиран, влажен фураж все още се използва и пример за това е Холандия. Кои са най-разпространените вторични продукти, които се превръщат във фураж за свине? Отговор на този въпрос дават специалистите от pigprogress.net.

В наши дни влажните фуражи за свине са тясно свързани с промишленото производство на хранителни продукти и други съставки от зърно, картофи, цвекло и семена.

Производителите на влажни фуражи за животни обикновено добре преценяват кое направление за тях е най-интересно и устойчиво. Например влажните вторични продукти от млечната промишленост и производството на суровини преимуществено се преработват в нови продукти и така не попадат „на масата“ на свинете. В същото време суроватката и обезмасленото мляко традиционно представляват важен източник на протеини в режима на хранене на свинете.

Влажните фуражи, получени от отпадни хранителни продукти, винаги са се използвали в животновъдството. Преди много векове това се е случва в неголеми мащаби във фермата или в непосредствена близост до фермата. По този начин млекопроизводителите, които имали собствено производството на сирене и масло, купували прасенца пазарите за свине, за да създават добавена стойност за обезмасленото масло и суроватката. Тези съставки се смесвали със зърното и други подходящи продукти, произвеждани във фермата, например картофи.

Но времената се променили.

Индустриализацията на производството на хранителни продукти и компоненти става все по-интензивен процес. Млечното производство вече е пренесено от фермата в млечната промишленост. Като резултат обезмасленото мляко и суроватката намериха по-изгодно приложение в сравнение с храненето на животните. На този етап в Холандия едва 2-3% от изходния разход на суроватка и обезмаслено мляко се продава в качеството на влажен фураж за свине. 

Развитието на индустриализацията донесе и други последствия, доколкото нови влажни фуражи станаха достъпни в свиневъдството, благодарение на промишленото производство на хранителни продукти. Например развитието на отрасъла за преработка на картофи за производството на чипс, предостави картофени обелки, а производството на нишесте и глюкоза от царевица и пшеница е източник на протеини. Поради това в наши дни основа на влажните фуражи за свине в Северозападна Европа са продуктите от пшеница и картофи.

Ръстът на тези отрасли бе толкова бърз, че се наложи спешно да се търсят канали за реализация на продуктите от преработката. Тук решаваща роля имаше свиневъдството, което също на този етап се развиваше с бързи темпове. Така проблемът с нарасналото производство на влажни фуражи бе решен. Може да се каже, че в момента свиневъдството на базата на течни фуражи преживява второ раждане.

Най-важните влажни фуражи за свинете са термически обработените картофени продукти, суспензията от пшенично нишесте и зърно и неголям процент идва от млечната суроватка.

В Холандия всяка година около 3 млн. тона влажен фураж за животни се купува от сектор свиневъдство, т.е. около 30% от холандските свине се хранят с влажни фуражи. Често казват, че течният фураж дава малко по-добри резултати, сравнено със сухия. Предпочитат го поради наличието на млечнокисели бактерии. Консумиращите го свине се отличават с по-добър имунитет и по-рядко страдат от дефицит на фосфор.

Картофените обелки след обработване на пара са най-търсеният продукт в свиневъдството. По време на преработката на картофите клубените се излагат на въздействието на пара и топлина – това ги прави безопасни от гледна точка на болестотворни патогени.



Всички приготвени на пара и термично обработени продукти от картофи може да се използват за хранене на свинете, което и правят холандските свиневъди, тъй като местното производството на пържените картофи силно се е увеличило.

Протеиновата суспензия е на второ място. В специализирани заводи нишестето се извлича от пшеницата посредством мокър способ, чиито принципи са разработени в дълбока древност. Пшенично нишесте са могли да произвеждат още в Древна Гърция, Рим и на островите в Средиземноморието.

Като начало пшеничните зърна се накисват в подсладена вода в дървени съдове, след това се тъпчат с крака. Получената маса се филтрира през сито. По-нататък суспенцията се утаява, намазва се на камъни и се суши на слънце.

Разбира се, днес никой не маже суспензията на камъни. Технологията обаче става принципно същата. Получената нишестена суспензия е отлична храна за свинете – добавка, която позволява да се понижи и дори да се замени зърното в менюто им.