Успехът на българските овощари зависи от създаването на местни бази за сортиране, охлаждане и пакетиране на плодовете. 
 
 
Без субсидии за изграждането на такива обекти увеличаването на плододаващите насаждения през последните години ще се обезсмисли, коментира пред Фермер.БГ председателят на Сдружение „Българска праскова“ Коста Петров. 
 
Фермерите от организацията били силно разочаровани, когато разбрали, че сдруженията на производители няма да получат допълнителни точки, когато кандидатстват с такива проекти по подмярка 4.1 – Инвестиции в земеделски стопанства, по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
 
Членовете на Сдружение „Българска праскова“ – 47 фирми и зедемелски производители от целия Сливенски регион, знаят от собствен опит колко важна за овощарите е хладилната база. Скоро след създаването на организацията през 2005 г. производителите в нея получават право да използват при облекчени условия част от базата на местната зеленчукова борса. Днес това тя се стопанисва от фирмата „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ – Сливен.
 
„За всичките тези години не сме получили нито един лев държавна или европейска помощ. Но успяхме да убедим земеделското министерство, че има право да ползваме част от местната зеленчукова борса на преференциални цени“, отбеляза Коста Петров.
 
 
Сдружението успява да наеме на територията на борсата хале с площ 1,5 декара и една хладилна камера, където продукцията да се съхранява.  Наемът е 1000 лв. на месец целогодишно. Овощарите дават своя принос към базата, като купуват мотокари и амбалаж, плащат ремонти.
 
През тази година обаче е взето решение за смяна на принципала на зеленчуковата борса. Земеделското министерство, като мажоритарен собственик, прехвърля акциите си на Министерството на икономиката. Стопаните са шокирани от съобщението, че наемът им ще скочи многократно и вече ще трябва да плащат по 7500 лв. на месец целогодишно.
 
„Не за първи път става дума за повишение. Досега винаги сме успявали да убедим министерството, че печалбите при нас са минимални и не можем да си позволим да плащаме големи суми за наем на базата. Вярвам, че и сега ще постигнем съгласие с Министерството на икономиката“, коментира Коста Петров.
 
 
Сливенският край е прочут с прасковите си. Те заемат около 16 000 декара. Отделно има близо 3000 декара сливи и джанки, и 8000 декара са черешови градини. Овощарите са наясно, че ако съществуваха местни хладилни бази, богатата реколта от череши тази година нямаше да предизвика тежката криза на пазара, заради която голяма част от плодовете останаха по дърветата неприбрани.
 
В същото време браншът има огромен потенциал за износ. Макар че реколтата от праскови и кайсии тази година е разочароващо ниска, местните фермери извършили доставки за Румъния. Търговци проявяват интерес за износ към Чехия, Полша и Прибалтийските страни. 
 
„Най-големи са перспективите ни за доставки на север, но встрани от традиционните пазари в ЕС на Испания и Португалия, с които не можем да се конкурираме“, отбеляза Коста Петров.