През месец май развитието на пчелните семейства е активно, консумацията на храна е голяма. Ето защо след прецъфтяването на репкото и овощните градини, ако в района няма поддържаща паша и запасите от мед в гнездата са налели, пчелите трябва да бъдат подхранвани със захарен сироп. Най-често от глад пострадват силните семейства, в които се изхранват голямо количество пило и многоизлюпващи се пчели.



 



При застрашено от гладна смърт семейство пчелите извхърлят най напред търтеевите какавиди-оформени като търтей  бели обвивки без вътрешно съдържание, изнесени пред входа на кошера или прилетната дъска. Пчелите са изсмукали хранителните сокове от какавидата в момента, когато става разлагането /хистолизата/ на органите на личинката и оформянето на органите на възрастния търтей.



 



Тогава цялото съдържание на какавидата е като мляко. Ако в един – два дни семейството, което изхвърля търтеевите какавиди, не се подхрани, пчелите изсмукват соковете и от какавидите на работническото пило-изхвърлят бели какавиди и на пчелите. Намерят ли се изхвърлени какавиди, особено на пчели работнички, това означава, че в гнездото са привършени напълно запасите от мед и след един два дни, ако не се подобри времето и пчелите не донесат нектар, семейството умира от глад. Затова пчеларят трябва да осигурява храна на гнездото до самото настъпване на пашата / неприкосновен запас от 4-6 кг мед/.



 



През месец май, подпомагани за активно пролетно развитие, често изпадат в роево състояние. Това е състоянието, в което семейството се готви за размножаване – от едно семейство да се  образуват още едно или няколко семейства. Често размножаването на пчелните семейства се смесва с развитието им, което означава увеличаване количеството на пчелите семейства и което пчелярят трябва да подпомага докато роене не трябва да допуска.



 



В пчелно семейство, изпаднало в роево състояние се прекратява активната работа на почти всички възрастови групи пчели, а постепенно намалява и спира снасянето на яйца от майката. Обемът и масата на майката се намаляват, което й позволява да излети с излезлия рояк-първака. Пчелите бездействат, летежът им се ограничава, восъкоотделянето спира, те висят на големи гроздове по стената  или прилетната дъска на кошера, без да е горещо времето и без да има масово вентилиране на входа /това ясно личи в сравнение с другите семейства в пчелина/.



 



Това инстиктивно състояние на пчелите има дълбок биологичен смисъл. Пчелите запазват потенциалните си жизнени функции за изграждане на жилището, в което ще се засели роякът /новото семейство/. И действително роякът, излетял от това семейство, само за едно денонощие е в състояние да изгради няколко плодникови пити, а майката скоро да започне снасянето на яйца – състояние коренно противоположно на сътоянието да излизането на рояка.



 



От стопанска гледна точка естественото рояване на пчелните семейства е неизгодно-през периода от залагането на роевите маточници до излитане на първия рояк, а често на втори и трети пчелите слабо принасят нектар и прашец, както е в нормалните семейства, нито пък отглеждат пило. В резултат на това семейстовото не само че не дава стокова продукция мед през първата паша, но силно отслабва и не може да използва и по-късните паши. Често младата майка, останала в това семейство, се загубва при оплождането и то става търтовка и се ликвидира. За това основната задача на пчеларя е не само да подпомага развитието на пчелните семейства, но и да ги предпазва от изпадане в роево състояние, за да получава стокова продукция от тях.



 



Основните причина за изпадане на семействата в роево състояние са:    



- Продължителното ограничаване на яйцеснасянето на майката в гнездото-всички килийки по питите са заети с пило, мед и прашец и тя няма къде да снася.   



  - Слаба поддържаща паша, която задоволява денонощната консумация, но запаси почти не се правят, а количеството на цветния прашец, донасян от пчелите, е голямо.    



- Голямо количество млади пчели неангажирани в работа, всекидневно се увеличава от излюпващите нови пчели.



 



Съчетаят ли се горните три фактора през периода до главната ранна паша или непосредствено след нея, семействата изпадат в роево състояние. Задачта на пчеларя е да предотврати изпадането на семействата в роево състояние, а не да води борба с него след появата му.