Най-сериозните грешки в нашия Стратегически план са липсата на ясно зададени цели и на връзка между бюджети и реални проблеми в производството. Това заяви Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картовопроизводителите (НАК) след среща на Тематичната работна група (ТРГ) по Стратегическия план, във връзка със забележките на ЕК по него.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

Брюксел направи 405 коментара по българския план, а земеделският министър Иван Иванов успокои, че само 40 от тях са съществени. Такова било и внушението на последната среща на ТРГ по думите на Джиков.

„Мисля, че те си слагат сами оценка 5. Похвално било, че за разлика от други държави ние нямаме грешки, свързани с неспазване на регламентите. Казаха, че грешките ни в Стратегическия план не били качествени, а количествени. Аз видях обратното”, коментира той.

Тодор Джиков: По-скоро е работено в посока да вземем тези пари безпроблемно, а не да ги вземем и похарчим смислено.

„Направи ми впечатление, че по различни интервенции е написано ”Липсват количествени индикатори за измерване на … даденото нещо”. Брюксел много възпитано ни подсказва, че няма заложени цели”, смята председателят на НАК.

Той сподели още, че забележките са свързани предимно със Зелената сделка, с екологичните насочености, както и с припокриването на интервенции от Първи и Втори стълб, че изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата” не е достатъчно ясна и др. ”Като цяло, че Планът е много общ и няма конкретика. Финално забележките касаеха качеството, а не количеството”, подчерта Джиков и разказа още:

„Интересна забележка беше, че сме направили интервенция по Първи стълб, по която ще подпомагаме допълнително земеделските стопани, ако докажат, че са намалили с 50% използването на ПРЗ при отглеждане на културите на годишна база. Но ние сме сред страните, които имат под средното ниво на използване на ПРЗ, това не го ли знаят от авторския колектив, та правят такава интервенция?”.

По болезнената тема за катрофопроизводителите – намиране на алтернатива заради отпадането на картофи за консумация от обвързаната подкрепа, също изглежда няма решение. „Заявиха, че сме щели да получим даже повече пари по Втори стълб, но на въпрос по какъв начин, отговориха, че не знаят още”, сподели Тодор Джиков и изрази разочарование, че докато са се чакали коментарите от Брюксел не е работено в тази посока.

От НАК сега се надяват на среща с ръководството на министерството, за да получат отговори по темата. „Ще се опитаме да направим последен опит – среща другата седмица с ресорните зам.-министри в „Растениевъдство” и „Развитие на селските райони” – Христанов и Неков да коментираме какво ще предложат като възможни алтернативи на сектор картофопроизводство и на производителите, които са в планинските и полупланинските райони”, съобщи браншовият представител.

Той изрази и несъгласие с предложението да се подпомагат по Втори стълб български сортове картофи. „Наясно ли са, че има 5-6 такива сорта,  които са селектирани преди 30 години. Те отдавна са изгубили стопанското си значение, не отговарят на почвено-климатичния комплекс, на изменението на климата, желанието на пазара, на добивите, променената генетика на болестите и т.н. Това да го кажеш говори страшно много, не искам да коментирам какво”, каза за финал Тодор Джиков.
 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg