Група дребни и средни зеленчукопроизводители от областите Сливен, Ямбол и Бургас изпратиха ново отворено писмо до редица държавни институции с искания за конкретна подкрепа за бранша.

Дребни и средни производители: Искаме 5% ДДС

В писмото, адресирано преди всичко към премиера Бойко Борисов и земеделския министър Десислава Танева, се настоява за среща, на която да се обсъдят ефективни мерки за подкрепа на най-уязвимите производители в сектора на зеленчукопроизводството.

Стопаните предлагат преди всичко за дребните и средните фермери в бранша да бъдат отпуснати грантове – безвъзмездна помощ, а не заеми. Те настояват и за включване на сектора в списъка на онези, които имат право на подкрепа, предвидена за други отрасли във връзка с извънредното положение срещу разпространението на коронавируса COVID-19.

Една от водещите мерки сред тях е прилагане на схемата 60/40, при която държавата поема 60% от разходите за труд на работници във фирми, които търпят значителен спад на приходите си в кризата. Стопаните посочват и слаби места в правителственото Постановление № 70 за задължителното предлагане на регионални храни в търговските вериги.

Дребните и средните зеленчукопроизводители, които заставят зад писмото, не са организирани в сдружение и не желаят да посочат имената си, а кореспонденцията с институциите се води от имейл адреса на една от фермерките, която не желае да бъде цитирана.

Ето основни моменти от констатациите и исканията на стопаните в писмото:

„Ние  реалните,  дребни и  средни производители на плодове и зеленчуци, продължаваме да отстояваме правата си и да информираме обществеността за реалната обстановка в нашия сектор. Ако не се проведе директна среща с нас за чуване на проблемите и предложенията ни, ще се обърнем към европейските институции.“

„Това, че почти всяка седмица се казва колко милиона лева се превеждат на земеделците, не означава, че всички ние получаваме справедливо подпомагане. Това е замъгляване на общественото съзнание и отрицателно настройване на обществото към истинските земеделските стопани. Не се казва как определени личности само по определена мярка вземат по няколко милиона лева извън инвестиционните проекти.“

„Настояваме нещата да се назовават с истинските факти и цифри, защото обществото заслужава това. Мислим, че сега в обстановката на пандемия от КОРОНАВИРУСА нашите държавници ще погледнат реално на проблемите и ще направят нещо за поправяне на някои грешки и ще вземат правилни решения.“

„За грантова и компенсационна подкрепа за нас не се мисли, а се говори, че сме един от най-подпомогнатите сектори и МЗХГ ни цитира в писмото програмите, които се прилагат всяка година за нас като огромна помощ.“

„Общото държавно подпомагане за всички сектори на растениевъдството е 17 212 018 лв. (за 2019 г.), което е с 14% по-малко от 2018 г., а за сектор животновъдство е 136 733 134 лв. От общо 153 945 152 лв. субсидирането за растениевъдството е 11% срещу 89% за животновъдството.

За нашия приоритетен сектор няма de minimis, няма преходна национална помощ, няма специални мерки, няма хуманно отношение, няма защитни цени, но има кредити със залози на наши полагащи ни се пари – това е новата ни мярка ,,de minimis” с лихва 2% и ние трябва да сме благодарни, че този лихвен процент не е висок. Ако това е добре, защо няма взет нито 1 лев кредит през 2019 г.? Какъв добър жест към сектор плодове и зеленчуци!“

„Защо за нашия сектор няма прилагане на някаква грантова схема; няма 60:40 и т. н.? И сега само от нас се изисква да назначаваме работници, на които да плащаме заплати и осигуровки и те да получават и обезщетенията си от държавата, макар че ние нямаме приходи, пак трябва да подпомагаме работниците и държавата, и търговците, и преработвателите и доставчиците и всички други по веригата ,,от фермата до трапезата”. Ние нищо ли не даваме на тази държава и затова ли не заслужаваме никаква реална помощ от нея? Кажете ни каква политика ни чертаете – на съществуване или на унищожение!“ 

„За нас не се предвиждат безлихвени кредити. Нашите пари от обвързаната подкрепа ни се предоставят като кредити с лихва 2% и обезпечение – особен залог за срок 30.06.2021 г. За да се получи този кредит от 550 лв. от производител на 10 дка дини, той трябва да изпълни следните етапи:

Да приключи заявлението си, ако е възможно в момента; да подаде искане в Областна дирекция на ДФЗ; да получи одобрение; да застрахова площите по 30 лв./дка; да представи застраховката в ДФЗ; да подготви документи за особен залог;  да заплати такса; да отиде в голям град, където има депозитар и впише особения залог; да го представи в ДФЗ; да подпише договор с ДФЗ и накрая в срок от 7 работни дни ще получи заветни 550 лева, които сигурно е похарчил при изпълнението на тези етапи, като производството му страда от загубеното време и реално няма пари за това производство.

Благодарим за тази помощ, която сигурно ще остане неизползвана. Може би ще има хора, които ще се подлъжат, защото не са ходили по подобни мъки. Този път се изминава и от производителя от няколко декара (като примера от 10 дка) и от този със стотици декари.

Ако някой се възползва от този кредит от 25 млн. лв., то със сигурност няма да бъде дребен или среден производител, но се отчита, че има загриженост и производителите на плодове и зеленчуци са подпомогнати и какво повече искат.

Трябва ли да сме благодарни, че са ни осигурени пазари в големите търговски вериги, когато реално не можем да бъдем там, защото не отговаряме на техните изисквания?

а) Нямаме хладилен транспорт. Такъв дори изискват и за трайните продукти като картофи, лук, чесън, тикви, зеле, червено цвекло и т.н. все полезни зеленчуци. В провинцията няма предлагане на  услуга – хладилен транспорт с обем под 20 тона и който да ти е на разположение във всеки момент.

Настояването ни за подпомагане за закупуване на хладилни бусове до 3,5 тона не е каприз, а необходимост, от която ще имат полза и потребителите. Тогава ще можем равностойно да се договаряме с търговците и те няма да ни препращат към техни хора и да се представят за благородници. Имаме предложения как да се осъществи това, че да бъдат подпомогнати тези, които имат реалната и спешна нужда. Приемете ни на среща и ще Ви кажем пътищата за изпълнение и ползите, които ще произтичат от тях към много институции. 

За нас няма средства за подпомагане за закупуване на хладилни бусове, с които да доставяме пресните плодове и зеленчуци в магазините, пазарите и борсите, но има de minimis за 2 кандидата за закупуване на транспортни средства за кучета, които се субсидират с 18 000 лв. Голяма справедливост и човечност!

Вие, дами и господа управници, предлагате мярка-компенсации за транспорт и подготовка за продажба на 3 вида зеленчук – домати, краставици и пипер по 40, 60 или 80 стотинки на килограм не на производителите, дори не и на търговските вериги, защото те също казват, че нямат собствен  хладилен транспорт, а реално на някои посредници – превозвачи.

Толкова ли струва транспорта на разстояние по-малко от 200 км по изисквания? Ние неразбиращите питаме каква обработка и подготовка се извършва на доматите, краставиците и пипера? Може би имате предвид поставянето на краставиците и пипера в касетки, ако са доставени в чували? От нас се изисква стоката да е сортирана и доставена в касетки за еднократна употреба – това всъщност е подготовката за продажба. Това означава, че има двоен стандарт  или тази продукция е внесена от чужбина/или ще се изнесе/, като разходите са поемат от МЗХГ, но ще се отчете, че е българска , че е продадена в региона и заслужава подкрепа по специалната мярка . Така ли е?

б) Не можем да си позволим да закупуваме амбалаж за еднократна употреба, защото за това са нужни пари, време и оскъпяване на продукцията ни, която се изкупува на занижени цени и не се изплаща веднага. Този амбалаж, който струва около 2 лв. бройката и после се унищожава, както ни се казва, увеличава цената на продуктите ни с 40 – 50 стотинки на килограм и за покриване на нашите разходи за (семена, биологични препарати, обработки, бране, транспорт, заплати и осигуровки, застраховки, кредити и лихви за инвестиции и оборотни средства) не остават стотинки.

Не искат да приемат продуктите ни в нашите закупени нови пластмасови касетки за многократна употреба, които после да ни връщат. (Само този вид касетки имаха право да съществуват в проектите по държавната помощ и сега са неподходящи.) Ако доставяме продукция в тези магазини радостта ни ще е само морална, защото българите ще консумират родни плодове и зеленчуци. На нас никой не ни дава нищо без пари, но ние трябва да дадем на търговските вериги без пари, които пък продават с пари. Отново неравноправие.

в) Доброто е, че  ни обещават да има надписи или табели с имената ни на производители, но има и допълнително изискване, което ние трудно можем да изпълним, а то е: На всяка партида да има надпис с дата и седмица на производство, това което се изисква на фабричните стоки, с дълъг период на съхранение. За нас това е трудно осъществимо, защото поръчката ще ни се дава до 11 часа и на следващия ден в интервала 5-6 часа сутринта продуктите трябва да са в определен магазин.

Въпросът е: как ние за 5 работни часа ще трябва да организираме производството си по изпълнение на поръчката, да намерим хладилен транспорт и рекламна къща (която в селата и малките градове липсва), която да ни изработи няколко етикета с конкретните данни (дата, седмица от годината).

Ние мислим, че за вида и рекламата на нашата продукция е нужно само да има красива табела с наименование на производителя, (може и лого, ако има такова), място на производство и ако искат допълнителна информация търговците да си я поставят, а не това да бъде наше задължение, защото качеството и вида на продукцията ни сами говорят за срока й на годност. 

г) Няма сигурност кога и какво количество продукция ще се иска и до кои магазини трябва да се достави. Идеята за местни регионални продукти е добро, но за нас то е трудно осъществимо, защото веригите ни поставят още и следното условие: Доставката на продуктите до всеки техен магазин в съответната и съседните области да се осъществява от нас, а не от веригите.

Няма доставка до техен склад и те да правят разноса до магазините си, както правят с другите стоки. Ние не можем всеки ден или през ден да доставяме по десетки или стотици килограми на определен магазин сутрин в интервала 5-6 часа и същевременно да има и доставка в друг магазин в друг град, който може да  е на разстояние  от първия на 200 – 400 км. Това договорено ли е и ако е да, защо се премълчава?

д) Почти никой от нас не притежава сертификат за качество GLOBALG.A.P или друг вид, защото за получаването му са необходими месеци на контрол, а в тази обстановка тази година е почти невъзможно. За 2019 г. такъв сертификат са получили 21 производителя. Това означава ли, че всички доставчици на стоки (и те само 21 ли са?) задължително го притежават или той е задължителен само за някои, за да е мотив за отказ.“

„е) Реално цената на нашата продукция няма да я определяме ние, а търговската верига, която след 14 дни ще ни я заплаща и не знаем за какво количество от нея. Нямаме защитна цена както при агнетата.“
„Не се ли прави всичко за отчитане на добра дейност и после при провал производителите на плодове и зеленчуци да са виновни и затова те и за в бъдеще не заслужават подкрепа. Финансови  средства са ни нужни сега, за да изведем производството си докрай, а не когато вече някои са фалирали и напуснали България, за да търсят прехрана в чужбина.“

Пълният текст на писмото Агри.БГ публикува тук.