Ботаническа характеристика

Градинският чай (Salvia officinalis) е многогодишен, вечнозелен полухраст от сем, Lamiacence. Има многоглаво коренище с дълбоко проникващ в почвата корен.

Стъблата са правостоящи, разклонени, четириръбести, високи до 80 см, в основата вдървесинели, към върха тревисти, гъсто покрити с власинки. Листата на градинския чай са срещуположни, продълговато яйцевидни, с напусна периферия и мека кадифена повърхност от власинки, които им придават сребристо зелена окраска. Те са дълги 4-5 см, широки 2-2,5 см, неопадващи през зимата. Растението има класовидни съцветия по връхните стъбла с по 4-6 прешленчета, в които са захванати по 4-8 цветчета. Цветовете са едри, виолетови, дълги до 2-2,5 см, двуустни, като горната устна е значително по-дълга.

По листата, чашките и венчелистчетата между власинките са разположени етеричномаслени жлези, които при разтриване освобождават етерично масло с характерен, приятен, силен балсамов аромат.

Плодовете са сухи, разпадливи орехчета, а семената - чернокафяви, овални, с маса на 1000 семена 5-9 г.

Растението цъфти през юни и юли.

Селекционирани сортове градински чай

В световната индустрия - в парфюмерията, козметиката и медицината - най-високо се цени етеричното масло от градински чай, произхождащ от Далмация.

У нас е създаден и се внедрява успешно сорт Десислава, които има силно облистен храст и дава по 500-600 кг/дка свежи листа със съдържание на етерично масло 2% и превишава по тези показатели над два пъти местната популация.

Произход, разпространение и райони за култивиране

Градинският чай произхожда от островите и крайбрежието на Адриатическо море, където се среща като диворастящ вид. За негова родина се считата Средиземноморието, Балканите и Мала Азия, където расте по топли и сухи планински места

Отглежда се градинския чай в страните със субтропичен климат на Европа, Азия, Америка и Африка, Далмация, Франция, Италия, Сърбия, Албания, Гърция, Украйна, Русия, Сирия, Индия, Цейлон, Мадагаскар, Тунис, Мароко и др.

В България се среща като подивяло растение в околностите на Варна, Бургас, Крумовград. У нас се отглежда в ниските и топли райони в южната част на страната.

Биологични особености и изисквания за отглеждане на градинския чай

Градинският чай остава като култура на едно място в продължение на 9-10 години. Изисква топли и сухи райони с мека и снежна зима. Макар че е топлолюбив вид, успешно презимува при нашите климатични условия. Измръзва рано наполет, когато сокодвижението е започнало, само ако се случи поредица от мразовити дни.

Свтлолюбива култура е, но понася слабо засенчване. Характерна за градинския чай е високата сухоустойчивост, която се дължи на добре развитата коренова система и покритата с власинки листна маса. Растението не понася преовлажняване и в такива случаи загива.

Вирее на бедни, водопропускливи почви, но висок добив от листа и етерично масло се получава при отглеждане на богати и чисти от плевели площи.

Растенията на градинския чай са кръстосаноопрашващи се и често имат мъжкостерилни форми. Вследствие на това се получават силно вариращи данни за добива от семена.

Размножаването със семена в близките години трябва да се замени с вегетативно - от получен посадъчен материал - вкоренени зрели и зелени резници. По този начин може да се запазят продуктивните качества на сорта.

Създаване на насаждения

Градинският чай се отглежда извън сеитбообращенията. За предшественици се избират култури, които освобождават рано площите и са слабо заплевелени -зимни житни, бобови и др.

За подготовка на почвата през лятото се извършва риголване на дълбочина 40-50 см. Ако липсват плевели, се прави само дълбока оран на 25-30 см, като се заорават и 30-50 кг/дка суперфосфат. Почвата се поддържа рохка и чиста от плевели чрез култивиране и брануване.

При висока култура на земеделие може да се приложи директна сеитба на семена - предзимно (ноември-декември) или рано напролет (март). Семената се засяват на 70 см междуредово разстояние и дълбочина 1-2 см при посевна норма 600-800 г/дка .

При днешните кризисни условия в земеделието по-добри резултати се получават при семенно размножаване с предварително производство на разсад.

Разсадът се произвежда в студени лехи. Семената се засяват в полиетиленови укрития през втората половина на март до края на април на разстояние 8-10 см между редчетата при посевна норма 8-10 г/м2. Разсадът остава през лятото в лехите и през октомври се засажда на постоянно място при разстояния 70х45-50 см или около 3000 бр./дка.

Разсаждането става с разсадосадачни машини на 2-3 см по-дълбоко от кореновата шийка, след което се притъпква и полива.

Грижи за насажденията

През вегетацията на градинския чай се извършват 2-3 окопавалия - механизирано и ръчно. всяка година с първата копан се внасят азотни торове - 20 кг/дка, и суперфосфат - 20-30 кг/дка. Всяка пролет насажденията се почистват от сухи клони, а дългите леко се скъсяват за добро оформяне на туфите.

През 2-3 години надземната вдървесинена част се изрязва на височина 5-8 см от земята и върху старата коренова система се оформят нови туфи. Тази резитба може да удължи живота на насажденията до 15 години.

С икономически важните болести и неприятели по градинския чай в случаите на масови нападения се води борба с регистрираните в страната пестициди.

Прибиране на градинския чай

За етерично масло от надземната маса на градинския чай се събира младата, добре облистена част във фаза масов цъфтеж. През първата година се ивършва една жътва през септември, а през втората - обикновено две. Първият откос се прави, когато растенията са в масов цъфтеж, а вторият - след края на септември. Окосената маса се събира и се транспортира до дестилериите. Маслото се отделя чрез парна дестилация

Когато се използват в медицината, листата се събират преди и по време на бутонизацията. Събират се и се исушават в сушилни при температура до 40°С. Правят се две скосявания – през юни и септември. Листата трябва да са запазили зеления си цвят и приятния си аромат.