Сливите и десертното грозде да се подпомагат в обвързаната подкрепа без джанките както останалите плодове в основна група. Това предлагат от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).

ГласувайтеОчаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

В Проекта на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания е заложено съотношение на подпомагането на сливи и десертно грозде спрямо останалите плодове 1:2. Това е абсолютно необосновано, смятат градинарите, като се аргументират в своето становище. Ето и още някои техни забележки към проектодокумента, който бе на обществено обсъждане до 27 февруари.

По отношение на изискванията за подпомагане на плододаващи насаждения кандидатът представя документ, доказващ, че насаждението е встъпило в плододаване. От Съюза се обявяват категорично против да се вменяват подобни правомощия на външни фирми и лица. Според тях това ще доведе до допълнителна административна тежест и разходи за земеделските стопани. 

Затова градинарите предлагат кандидатът за подпомагане да представя документ, издаден не по-рано от три години преди датата на кандидатстване, доказващ, че насаждението е встъпило в плододаване. Така доказателство ще се представя ежегодно, но доклад ще се прави на всеки 3-4 години. Все пак няма трайно насаждение, чийто експлоатационен период да е по-малък от 3 години.

Във връзка с подпомагането на неплододаващи насаждения се предвижда, че за заявените площи кандидатът представя, през първата година на кандидатстване, документи за закупен сертифициран и/или стандартен посадъчен материал. От НСГБ предлагат това изискване да се отнася само за овощни видове, които са създадени в годината на кандидатстване, а втора и трета година да се приемат като заварено положение.

Оказва се, че ако кандидатът няма такъв документ, площите му, засадени с неплододаващи насаждения, няма да бъдат подпомагани. Това поставя в неравностойно положение най-вече земеделските стопани, които се облагат като физически лица и на тях разходни документи не са им необходими. 

Затова градинарите предлагат да се предвиди алтернатива – кандидатите да представят документи за закупен посадъчен материал или документ, доказващ, че насаждението не е встъпило в плододаване, издаден най – късно три години преди първата година на кандидатстване.

За заявените площи с лук и чесън кандидатът представя документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена, съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11. От Съюза смятат, че това изискване трябва да важи и за картофи за нишесте.

При липса на разходна норма на единица площ, подпомагане ще може да се получава и при съвсем „лежерно” засаждане на площите с картофи за нишесте. Съчетано с факта, че в договорите за преработка на картофите за нишесте също не се изисква да съдържат количества, отглеждането на картофи за субсидии се превръща в желан вариант, категорични са от бранша.

Освен това липсва изискване договорите да „покриват” определено количество от продукцията, което навежда на мисълта, че е достатъчно кандидатът да представи два договора за преработката на 200 кг картофи, за да получи подпомагане.

Доказването на реализация става в периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, а при смърт на кандидата за подпомагане документите се подават от представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Според НСГБ изискването да има нотариално заверено пълномощно от половината от наследниците е абсурдно!

Затова браншовите представители предлагат да се предвиди, че подаването на заявление от един от наследниците на починалия земеделски стопанин ползва и останалите сънаследници, а изплащането на помощта става съобразно наследствените дялове след представяне на удостоверение за наследници и писмено искане на всеки сънаследник пропорционална на неговия наследствен дял. „И никакво пълномощно да не се иска, още по-малко нотариално заверено!“, категорични са от Съюза.