Нищо не се е променило за 30 години. От времето, в което започнах, цената на млякото си остана същата. Ако не я дават тази субсидия никой няма да гледа животни. Животновъдство няма да има в България. Голяма част от колегите се подлъгват да се занимават само заради субсидията. Така отчайващо описва родното животновъдство говедовъдът с малка ферма край град Златарица Валентин Попов пред асоциацията, в която членува – НАРМС.

Съвет: Бик разплодник и синхронизирано заплождане е най-добрата комбинация

В същото време обаче е категоричен, че за да оцелееш като животновъд, преди всичко трябва да милееш за животните и да обичаш това, което правиш. Само тогава можеш да посрещнеш големите предизвикателства. А те по думите му не са се променили особено от началото на прехода.

Мандрите са оставени да налагат своите правила, да се договарят и нас ни поставят пред свършен факт, категоричен е Попов и споделя болката си:

„Не искам субсидия и тя няма да ми трябва, ако има нормална изкупна цена за млякото на база качествата му. Така всички ще се стремят към производство на качествено мляко, а не да имат само бройки. Субсидиите осигуриха на много хора възможност да са "на хранилка". Поддържат си бройките и си взимат парите. Не ги интересуват нито животните, нито продукцията. Мандрите също не се интересуват като цена какво мляко им давам, но заради качеството продукцията ми е много предпочитана“.

45-годишният фермер вече повече от 20 години се занимава с животновъдство. “Започнах с едно кафяво женско теленце, което стана крава. Купих си още една, после още една и така постепенно си направих стадо”, разказва Попов. В момента има около 40 дойни крави, от които половината са Симентал. Останалите са кръстоски на кафявата и черно-шарената порода. Той самият е бивш спортист – борец от школата на ЦСКА. Освен това е практикувал самбо и джудо. Не съжалява, че се е отказал, защото в онези години тази му страст е щяла да го отведе другаде.

“Тогава бяха най-трудните години на прехода. Групировките (ВИС, СИК и т.н.) набираха сила и голяма част от спортистите тръгнаха по този път, от който връщане няма. Аз не исках да се замесвам и реших да се върна в родния си край. И до днес съм ангажиран със спорта. Треньор съм по борба в местния клуб в Златарица”, спомня си Попов.

Признава обаче, че ако е знаел през какво ще мине, не би започнал никога да отглежда животни. Към настоящия момент не смята да прави повече инвестиции в стопанството, защото не иска отново да затъва в кредити и защото:

„...няма никаква възвръщаемост. Онзи ден пак ми се обадиха, че цената на млякото ще падне с 5 стотинки. При това положение никакви инвестиции не са оправдани. Много  е демотивиращо! Всичко поскъпна през тези години, откакто се занимавам с животни”, споделя говедовъдът и подчертава:

Когато започнах млякото беше 45-50 стотинки, стигаше до 60. В момента цената е горе-долу същата, а сиренето и кашкавалът, например, са повишили цената си двойно оттогава.

Препатилият животновъд съветва младите, които сега започват в този сектор, първо да опитат с малко, да се информират и тогава да се захващат сериозно. “Да си гледат добре договорите с мандрите. Ако вече са се захванали, да се подготвят със здрави нерви, за много работа и всякакви трудности. Желая им успех и да са упорити”, казва за финал Валентин Попов.