Горица Кръстанова е потомствен животновъд. „От около 15 години семейството ми се занимава с овцевъдство и през цялото време стадото се увеличава. Започнахме със 150 овце, в момента стадото ни е със 700 овце. Амбицията ни е да станат поне 1 000. Всяка година селектираме най-добрите животни“, сподели в интервю за Фермер.БГ Горица Кръстанова.

 

Как един млад човек се „навива“ да се занимава с овцевъдство?
Изключително се гордея с родителите си Николай и Красимира Кръстанови и с всичко, което те са постигнали в овцевъдството. Не бих си позволила за нищо на света да не стана приемник на този техен бизнес. Смятам, че един от основните проблеми в българското земеделие. Говорейки за земеделие визирам и животновъдството, и растениевъдството, защото те са философията на моя баща е, че двете са неразривно свързани и ако това не е така, не може да се говори за устойчиво селско стопанство.

 

Кои са основните проблеми и на двата отрасъла, според вас?
Смятам, че основният проблем на тези два отрасъла в България е именно липсата на приемственост. Много малко хора са разбрали, че селското стопанство също е начин да се живее достойно. За мен е изключително важно точно това да се възпитава у младите хора в днешно време.

 

Къде са най-сериозните проблеми при отглеждането на овцете? Доколко субсидиите помагат на животновъдите?
Не бих коментирала дали е добре да има субсидии, най-малкото защото ние сме гледали овце и преди да има субсидии. По-скоро, поне според мен, един от сериозните проблеми е, че държавната политика не е насочена в подкрепа на добра изкупна цена на произведеното сурово мляко. Смятам, че трябва да бъдат положени усилия от страна на държавата млекопроизводителите да са станат по-конкурентоспособни. Българските животновъди трябва да бъдат подкрепяни, да бъдат напътствани, насърчавани, за да се върви към подобряване на конкурентоспособността. В момента един производител на мляко не е по никакъв начин конкурентен на пазара, защото има много по-евтини продукти ( има много начини за това, включително и много добавки). За съжаление, под общо наименование млечни продукти, на пазара в България „битуват“ много евтини продукти. Така българският млекопроизводител, фермерът, който произвежда истински млечен продукт, не е конкурентен с цена. Ако аз произведа овче кисело мляко или овче сирене трябва да го предложа на пазара на двойно по-висока цена от средната за всички продукти под общото име млечни.

 

Вариант ли са фермерските пазари?
Фермерските пазари са добър вариант за фермери, които отглеждат 5-10 крави или 20 овце. За фермери като нас, които отглеждат 700 овце, това не е вариант. Работата по отглеждането на животните е много и няма как да отделим хора, които да обикалят по фермерските пазари, за да предлагат продукцията ни. Още повече, че ако изляза на фермерски пазар да продавам кисело мляко, например, ще съм притеснена дали няма да дойде някой да ме проверява и да реши, че нещо не ми е наред. Ние, фермерите, сме хора, които просто искаме да работим, да можем да предлагаме продукцията и да живеем достойно. Ето това е най-голяма ми болка – искам политиката към фермерите да е такава, че да е достойно в днешно време да си животновъд!

 

Произвеждате ли млечни продукти и как сте решили за себе си намирането на пазар?
Все още не можем да си позволим да произвеждаме и да предлагаме на пазара краен продукт. Инвестицията, която е необходима, за да изградим преработвателно предприятие, е много голяма. С ниската изкупна цена на млякото в България не можем да си позволим да заделим капитал за изграждане на мандра.

 

Според измененията в Наредба 26 можете да ползвате мобилна мандра.
Да, мобилната мандра е добър вариант, но пак стигаме до финансите. Една мобилна мандра струва около 100 000 лева. При изкупна цена на млякото от 1 лев няма как купим такава мобилна мандра. Разходите по отглеждането на животните не са никак малко, стараем се да плащаме труда на нашите овчари добре, защото работят наистина много. За производство на краен продукт трябва се предвиди финансов ресурс и за опаковки, етикети и още какво ли не.

 

Какво, според вас, трябва да се промени, за да имаме добро животновъдство – не само като приоритет на хартия, а като реално работещ и развиващ се сектор?
Земеделието и животновъдството на първо място означават много работа – 365 дни в годината и често по 24 часа в денонощието. Всеки, който иска да се занимава с животновъдство, трябва първо да е наясно, че това е непрекъсната и трудна работа. В същото време е необходима и промяна в държавата политика – да се защитава българските местни производители. Докато не бъде наистина спрян вносът в България на нискокачествени стоки от цял свят, няма как да се променят нещата. Трябва българските продукти да бъдат с приоритет за българския пазар, а внос да има само за стоки, от които има недостиг. Това е правилната държавна политика – България да защитава българските производители.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!