Полемиките около голямата тема за таван на плащанията периодично разтърсват привидния мир в родното земеделие. След като вече е ясно, че такъв ще има и че ограничението е 100 000 евро, големият въпрос е кой ще бъде засегнат. 

В началото на 2022-а година изчисленията на Министерството на земеделието показваха, че въведеният от 2023 г. таван на плащанията ще засегне 216 земеделски стопанства.

Преди ден служебният министър Явор Гечев обяви, че според последните анализи ограничението ще касае само между 16-18 стопанства. 

При какви условия обаче ще се налага таван на директните плащания?

„От 2023 г. само върху базовото плащане ще се налага таван на плащанията. Това не е върху екосхеми, не е върху обвързана подкрепа. Таванът обхваща всички суми над 100 000 евро след приспадане на разходите на заплати и осигуровки на заетите в земеделското производство“, обясни Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания“ в аграрното министерство пред земеделци. 

„За 2023 г. ще вземем всички данни от НАП, дадените действителни заплати и осигуровки и ще ограничим плащането на едно заето лице до 2,5 пъти средния размер на заплатата за сектор „Земеделие“, която ще бъде определена от НСИ за настоящата година. Това е за всяко заето лице, а не средно аритметично за работещ служител в дадено стопанство“, навлезе в конкретика експертът. 

В национален мащаб средната брутна заплата в селското стопанство през последните 4 месеца на 2022 г. е 1384 лв., показва статистиката на НСИ.

Сумата е с около 400 лв. по-ниска от средното възнаграждение в Добричка област. Пак според статистиката през четвъртото тримесечие е отчетено увеличение на възнагражденията в земеделието у нас с 23,4%.