Още в началото на годината Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) съобщи чрез актуализация на индикативния си график, че директните плащания по схемите за 2015 г. ще се изплащат по график от 25 януари до май-юни 2016 г. 
 
В същото време плащанията по СЕПП за 2016 г. стартираха на 22 декември. Над 50 000 земеделски производители получиха повече от 500 млн. лв. преди Коледа. Останалите 11 332 души ще получат парите през януари, обясниха от ДФЗ.  
 
Причината за това е, че част или цялото стопанство на бенефициентите попада в зона от страната, в която актуализацията на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели не е приключила и не са били обект на проверка на място от страна на специализираната администрация на разплащателната агенция. 
 
 
 
Беше променена и ставката за доказване на годишен млеконадой от овце от 90 на 70 литра. 
 
В края на юли месец стана ясно, че  производителите на плодове и зеленчуци ще получат 50 процента обвързано подпомагане по всички схеми. 
Тогава бе обявено, че за първи път ще се насочват средства към малките млечни говедовъдни ферми в планинските райони, които до момента не бяха подпомагани. Увеличи се и подкрепата за животните в планинските овцеферми. 
 
Малко след това министър Танева съобщи, че пчеларите ще получат помощ de minimis с общ бюджет от 4,3 млн. лв. 
В помощ на пчеларите дойде информацията, че за първи път ще бъде осигурена директна подкрепа за мобилното пчеларство по мярка „Агроекология и климат“ за осигуряване на разнообразна паша на пчелите. 
 
 
„Тази мярка бе приета с различни условия, с изискване за мобилни пчелини в територии, които са защитени в „Натура 2000“ и в териториите на НР1 и НР2, с различни природни ограничения. Има и срокове, в които мобилните пчелини трябва да пашуват на тези места“, поясни през август министърът.
 
Тя информира, че плащането  е 15,37 евро на пчелно семейство. 
На 21 декември пък стартира приемът за 2017 година по новата Национална програма по пчеларство. Определеният общ бюджет за нея е в размер на 4 579 020 лв
 
През ноември стана ясно, че от следващата година, малките и средни ферми ще получат значително по-висока единична ставка за тяхното производство, отколкото големите ферми. Министър Танева обясни, че от 2017 г. българските производители ще имат по-голяма възможност за директен достъп до потребителския пазар. 
 
 
Преди Коледа нашенските земеделци имаха повод за нова радост. От Европейската комисия съобщиха, че от 1 декември европейските земеделци ще получат допълнително 435 млн. евро от неизползвания резерв, който бе предвиден за кризисни ситуации в сектора.
 
„Тази година беше трудна за много фермери и редица пазарни сектори, въпреки това, аз съм доволен, че ЕК бе в състояние да отговори със серия допълнителни мерки за финансиране в сектор „Земеделие“, без да се налага задействане на този резерв. Всичко това означава, че ние сме били в състояние да реагираме при различни ситуации без да намалим европейското субсидиране, предвидено за селското стопанство“, каза тогава еврокомисарят Фил Хоган.  
 
Поземлен кодекс и Закон за земята 
Един от най-фундаменталните и трудоемки намерения на земеделското министерство стана създаването на Поземления кодекс.  
В интервю за Фермер.Бг през януари министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева обясни, че МЗХ е пред приключване на първия етап от работата по създаване на Поземлен кодекс, по който активно ще работи през цялата година. 
 
 
„В момента се завършва анализът на правните поземлени отношения в целия ЕС и анализът на проблемите и нуждите на поземлените отношения у нас“, обясни тогава Танева. През август министерството пусна обществената поръчка за изготвянето на кодекса. 
 
12 месеца по-късно министърът, отново в интервю за Фермер.БГ, актуализира информацията. „Има създадена работна група, има приет график за обсъждане с браншовите организации и базовият проект трябва да бъде предаден на 15 януари, когато ще започне национално и по области, и по браншови организации, обществено обсъждане“, обясни Танева и добави, че едва тогава трябва да бъде стартирана законодателната инициатива. 
 
Друга поземлена тема също вълнуваше селскостопанската общност в България. Промените в нормативната уредба, свързана с използването и собствеността на земеделската земя разбуниха духовете и нажежиха страстите. 
 
В края на април правителството одобри промени в правилника за прилагане на Закона за земеделската земя. По този начин бе прецизирана процедурата за установяване на границите на земеделските имоти, предхождаща издаването на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие или със съдебно решение.
 
 
Няколко месеца по-късно парламентът прие на второ четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Така се даде възможност на животновъдите да получат с 50% повече пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд.
 
По този начин общините, в които има повече пасища, мери и ливади от заявените за разпределение, ще могат да ги разпределят на земеделските стопани, съобразно броя и вида на регистрираните животни. 
Последва незабавна реакция от страна на бранша, където дори се чуха мнения, че хората ще изгубят бизнеса си
 
През ноември Фермер.БГ научи, че ще има споразумения за пасища, мери и ливади, като за тях ще участват само животновъди, отглеждащи в стопанството си пасищни животни, като разпределението на пасища, мери и ливади ще се осъществява по член 37 от Закона за земите. Става дума за това, че според броя на животните ще се полагат и определени пасища и ливади, за които ще се получава субсидиране, като всичко над допустимото, описано в ЗСПЗЗ, няма да бъде подпомагано. 
 
Месец по-късно от МЗХ съобщиха, че са публикували проект за изменение на закона. В него е премахнато изречението в проблемния за животновъди член 37в, ал. 2, изречение 6 с думите „пасища, мери, ливади и трайни насаждения“. Създава се нов член 37 ж, който определя условията и реда за кандидатстване.
 
Собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, могат да създават масиви за ползване на пасища, мери и ливади по споразумение, с изключение на лицата, които ползват пасища, мери и ливади над нормата, определена по реда на чл. 37и, ал.4. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 1 октомври за следващата стопанска година.
 
 
Зараза
Годината беше белязана и от неприятни за животновъдите болести. През април официално беше потвърдено за огнища на заразен нодуларен дерматит в хасковските села Воден и Черногорово. 
 
В края на май от МЗХ обявиха, че ще има държавна помощ de minimis за напълно унищожените стада от нодуларен дерматит, което по-късно и се случи. 
Заради болестта се започна масова ваксинация на говедата у нас. В края на юни в страната бяха  регистрирани 124 огнища на заболяването. Броят на засегнатите животни към онзи момент беше 2164, а тези които са умъртвени са 2012. 
 
В края на август БАБХ изплати 1 358 780 лв. на ветеринарите за ваксинацията срещу нодуларен дерматит, като общата бройка на имунизирани животни бе 679 390. 
 
След провелата се на 8 и 9 септември в София конференция за дерматита, Европейската комисия реши да отмени наложените на България ограничения за търговия с охладено месо и мляко. 
В същото време обаче някои пчелари се оплакаха, че не са предупредени за пръскането срещу заразата. 
 
 
Иначе в началото на годината беше приета Националната програма за профилактика и контрол на болестите по животните. В нея са предвидени и обезщетения при унищожаване на заразени и контактни животни и продукти от тях.  
 
В края на годината обаче ветеринарите обявиха, че ще получат 5,7 млн. лв. от обещаните 15 млн. лв. по Националната профилактична програма. 
 
Ниски цени и пропаднали реколти  
Със започването на прибирането на реколтата от плодове стана ясно, че тази година ще се нанижат доста проблеми. Първи овощарите алармираха, че реколтата от череши е провалена и се чакат фалити.
 
 
От министерството реагираха и включиха черешите в списъка на продуктите, за които ще се прилагат допълнителни временни извънредни мерки за подпомагане. Плодът е включен по настояване на България за периода от 1 юли 2016 г. до 30 юни 2017 г.  
 
Друг един проблем обаче беляза животновъдния сектор в цяла Европа. Изкупната цена на млякото започна да пада и на първи юни животновъди от Хасковско се оплакаха, че е достигнала 25 стотинки за литър. 
 
 
Успоредно с това при зърнопроизводителите се очакваха ниски изкупни цени при рекордно висока реколта
Земеделски производители заявиха пред Фермер.БГ, че такива ниски цени не е имало от 20 години насам. През юли цената на хлебната пшеница беше между 220 и 240 лева за тон. 
 
В крайна сметка стопанската година, която си отива, напълни хамбарите в Добричко с 671 000 тона хлебно зърно – най-богатата пшеничена реколта от десетилетия, но земеделските производители правят тежка равносметка. Зърнопроизводството в региона достигна равнището от 1986 – 1987 година, но заради ниските изкупни цени на продукцията стопани могат да се окажат на ръба на оцеляването. 
 
Земеделска техника 
През 2016 г. бяха въведени и промени за земеделската техника.  С тези промени се въведе такса в размер на 40 лв. за извършване на периодична проверка на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита.  
 
Бяха направени и промени в Закона за подпомагане на земеделците заради намаления акциз на горива. И в началото на декември в заповед на министър Танева бе записано, че от отстъпка в размер на 0,40 лв. от стойността на акциза за литър закупен газьол, ще се възползват фермери, използвали го за механизирани дейности през 2015 г. 
 
 
Над 6 000 фермери получиха отстъпката, а онези, чийто фактури са върнати, ще могат да им нанесат поправки и да бъдат проверени отново през януари. 
 
Нов модел за противоградова защита предстои от следващата 2017 г. да заработи на територията на България. Той предвижда пресртуктуриране на агенцията за  борба с градушките, изграждане на допълнителни полигони в непокрити до момента територии, авиационна защита.
 
Всичко това ще бъде обвързано обаче и със заплащане на такса от страна на земеделските производители.
От 2018 г.  пък се предвижда да се извършва градозащитна дейност със самолети
 
Обединение
В началото на година започна все по-усилено да се говори за обединяването на земеделците в групи и организации на производители. През годината по темата бяха направени редица семинари, срещи и инициативи, като поанта на тази линия е отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която ще заработи през лятото на следващата година.
 
Бенефициенти по нея са групи и организации на производители, които отговарят на  определението „малки и средни производители“ и са официално признати до края на 2020 г. въз основа на бизнес план, а общият й бюджет е 7 795 947 евро. 
 
 
В тази връзка бе направена и още една стъпка. Процедурата по учредяване и оптимизиране на дейността на сдруженията за напояване бе улеснена. Тя бе заложена в одобрен от правителството през месец май проектозакон за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване. 
 
Тази стъпка пък бе във връзка с предстоящия втори прием по мярка 4.1 от ПРСР, в която бе обявено, че ще има опция за проекти за напояване. 
 
Задължителните лицензии за износ на зърнени култури за държави извън ЕС отпаднаха на 6 ноември 2016 г. „Силно се надяваме след отпадането на лицензията за износ в държави извън ЕС да бъдем конкурентни на другите страни от Черноморския регион“ каза председателят на националната асоциация на зърнопроизводителите(НАЗ) Светослав Русалов. 
 
 
Едно друго дългоочаквано събитие стана факт в края на ноември. 128 български плодове и зеленчуци ще бъдат купувани от голяма търговска верига директно от местни производители. Това ще стане от лятото на следващата година, предвижда програмата на МЗХ. А в същото време куртовският домат и месото от източнобалканска свиня ще бъдат вкарани в търговската мрежа. 
 
Новата ОСП и земеделието след 2020 г. 
Съвсем скоро ще стартира дебатът за новата Общоевропейска селскостопанска политика на Европейския съюз, която ще се води след 2020 г. През последните няколко месеца Фермер. БГ потърси мнението на водещи лица в българското земеделие и селско стопанство за тяхното мнение. 
 
Според министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева  трябва да си дадем сметка за повишаването на производствените мощности и конкурентоспособността в трети страни и търговията, която България ще започне на прави с тях. „Трябва да си дадем ясна сметка къде са минусите и какви инструменти трябва да приложим в обхвата на този бюджет, за да повишим тази конкурентоспособност“, заяви министърът.   
 
Запазване на структурата на ОСП с различните нива на подпомагане. Запазване на първи стълб чрез директни плащания, запазване на силен втори стълб чрез ПРСР, насочена както към повишаване на конкурентоспособност, така и на инфраструктурата и на социалния живот в селските райони. Това е мнението на зам.-министър Васил Грудев. Според него трябва да има и нови инструменти, които ще разрешат кризи, като тази в сектор „Мляко“. 
 
Възможност за обособяване на по-различен вид директни плащания. "Може би за България няма да е много добре да бъдат конкретно обвързани с резултати, както се предлага в доклада на комисията по земеделие на ЕП, защото ние малко трудно доказваме с данни и цифри каквото и да е", заяви председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. По думите й трябва да се намери начин директните плащания да бъдат по-резултатни.
 
 
„От нас се очаква да нямаме прекалени, нереалистични амбиции като страна-членка, но в същото време да можем да си подредим нещата, които на нас ще ни свършат работа. Затова е много важно отсега да започнем да си ги говорим – кои са тези неща, какво земеделие искаме да имаме след 2020 г.“, категорична е Боянов.
 
Има обаче и противници на запазването на този модел. Според управителят на ИнтелиАгро Николай Вълканов начинът на подкрепа на фермерите трябва да бъде променен. И той да бъде насочен по-скоро към подкрепа на дохода в ситуации на криза.
 
Относно бъдещето на ОСП председателят на НАЗ Светослав Русалов заяви, че подкрепата за зърнопроизводителите трябва да продължи, но трябва да има защита на доходите на стопаните. 
От своя страна изпълнителният директор на АЗПБ Таня Дъбнишка подчерта, че асоциацията  подкрепя стабилна и силна политика. „Много ни се иска да се случи след 2020 правилата да се обобщят, но тежестта от бюрокрация да се минимизира“, обобщи Дъбнишка.
 
Това ни поднесе 2016 г.  Дано следващата - 2017г. идва с повече радости, успехи и здраве!