Много хора се надяват да изпратят трудната дори за осмисляне 2022-а година и с надежда гледат към 2023-а.
Гласувайте: Каква беше 2022-а година за Вас?
Българските земеделци преживяха поредица от сътресения, които объркаха много от плановете им и върнаха сектора в консервативния му пъшкул - нещо, което през последните няколко години не се усещаше.
Едвам поели глътка въздух от вцепенението заради COVID-19 пандемията, стопаните застинаха, наблюдавайки как Русия излива агресията си върху Украйна. Това доведе до нови притеснения.
Цените на торовете и препаратите, че и на семената, са с невиждани от години високи стойности.
Какво ни казахте: Високите цени принуждават фермерите да торят по-малко
Войната създаде хаос и в редиците на родните политици, които - преливащи от едно правителство в следващо, изгубиха доверието на българите.
Николай Вълканов: Голямото предизвикателство сега е да видим колко струваме като общество и държава
Всеки нов министър и всеки нов изпълнителен директор на ДФЗ наизустено повтаря “Няма да има забавяне на субсидии”, защото - да си признаем, не се знае кога пак ще има нови избори, а фермерите все пак са голяма част от гласуващото насеение.
Но да обърнем внимание по-подробно на темите за годината.
Кабинет след кабинет, министър след министър
Политическите центробежни сили несъмнено повлякоха и сектор “Селско стопанство”.
2022-а година започна с чисто нов министър, който за лошо или добро беше напълно непознат за фермерите и бранша.
Надеждите, че липсата на опит в сектора ще бъде компенсирана от подготвен екип, набързо бяха попарени от политическите назначения и заместници на Иван Иванов станаха четирима души - един вечен зам.-министъра по горите, двама, от които не чухме едно смислено изречение, освен опорки и популистки изказвания, и един, чиято основна тема бе “Капитан Андреево” и нищо друго.
Какво ни казахте: Фермерите нямат вяра на неопитни зам.-министри
Всяко взето или бъдещо решение се оправдаваше с “коалиционния съвет”. Като това за таваните за директните плащания. Не стана ясно липса на съгласуване ли имаше или пълно непознаване на нормативната уредба и приказки “наизуст”.
Докога ще стигнат силите и търпението на земеделците?
Заради поредните промени в политическата обстановка, през август на кормилото на аграрното министерство застана Явор Гечев и екипът му.
Естествено бе сменен и изпълнителният директор на ДФЗ.
Това със сигурност притесни фермерите, но като че ли вече всички посвикнахме. Засега неуспешните опити за съставяне на правителство говорят, че този политически шах ще го напбюдаваме още дълго.
Компенсация за увеличението на осигуровките
За мир и спокойствие, заради вдигнатите осигуровки на фермерите в началото на годината, Иван Иванов заяви публично, че се търси начин да се компенсират стопаните. Това, някъде през лятото обеща Иванов, щяло да стане чрез помощта de minimis.
Впоследствие се оказа, че наследникът на Иванов - Явор Гечев, за първи път чува за подобно нещо и то в края на ноември, когато фермерите започнаха да питат какво става с обещаните компенсации.
Изкупуването на зърно от държавата
Идеята да се изкупи зърно, за да има запаси за държавата заради войната в Украйна така добре прозвуча на първо четене, а на втора - направо разплака всички - къде от смях, къде от срам, че живеем в такава объркана държава.
Божидар Митов: Да не стане така, че да продадем зърното, но парите да не стигнат за тор
Месеци наред чувахме - от утре започваме, цената ще е еди каква си, търсим складове.... Накрая стана просто виц. Докато се натуткаме, вече нямаше нужда.
Трагедията “БАБХ”
Изваждането на БАБХ от структурите на министерството на земеделие също беше любопитно да се наблюдава. Тази авантюра на властта доведе до култовата вече реплика на сегашния служебен зам.-министър на земеделието Тодор Джиков, който заяви, че дори на Луната да изпратим Агенцията по храните, пак няма да работи.
Видя се, че е точно така.
Особено, когато у нас започна да влиза украинско зърно. Фермери се принудиха да се правят на тайни агенти и да взимат проби от него, за да докажат, че вносът е с недобро качество и от стара реколта. Тук ще припомним едно “далновидно” изказване на бившия министър - Иван Иванов: Количествата украинско зърно няма да се отразят на пазара ни
За всички е ясно, че стана точно обратното. Служебният министър Явор Гечев, поел ръководството на министерството в началото на август, го потвърди.
Складовете се напълниха с новата реколта, а пазар няма и няма. А рентите трябва да се плащат.
С вноса на чуждо зърно, казват, влетя и една нова грижа за зърнопроизводителите - ливадната пеперуда, гъсениците на която опоскаха слънчогледа.
За капак сайтът на Агенцията и на ВетИС бяха хакнати и възстановаването продължи месец.
Стратегическият план и ОСП
Напъните на редовния кабинет, воден от Иванов, да предадат навреме Стратегическия план, за който явно са научили седмици преди това да стане, определено бяха комични.
“Една приятна изненада” обеща развълнувано тогава вече бившият министър, а Планът бе изпратен в края на февруари, нищо, че у нас бе пуснат за обществено обсъждане до края на март.
През август Явор Гечев не бе така въодушевен и заяви, че има много работа по документа и по отстраняване на забележките на Европейската комисия, пристигнали още в края на май месец.
Костадин Костадинов: Писна ни от безхаберници
Въпреки забавянето - плановете на редица държави бяха одобрени още през септември, в началото на ноември и ние “натиснахме копчето” и Брюксел можеше да се наслади на твореното от 4 правителства и 5 министъра.
Да, но браншът внезапно обяви, че за първи път вижда текста и след поредица от срещи в министерството някои организации заявиха съвсем без да си правят майтап, че искат връщане на Плана, за да бъде коригиран.
Кой е правил ставките в Стратегическия план - мистерията се разбули
Нещо, което се оказа невъзможно към онзи момент. Очаква се поправките да се направят в началото на новата година, дори депутатите се включиха да цъкат с език върху различните интервенции и изпратиха писмо на служебния министър с конкретни промени. Негова ще е волята дали това ще бъде прието. Реакцията на депутатите отново ни звучи предизборно. Най-вече, че част от тях - тези в ресорната комисия в Народното събрание, са участвали пряко в съставянето на Плана.
Очевидно е, че тази страница не е затворена и упражненията по писане върху документа са правени без всякакво съгласуване. Всеки следващ министър или ресорен негов заместник обясняваше как предшественикът му нищо не е направил. Надеждата е все пак правилата за земеделие да бъдат фиксирани, за да могат стопаните да могат да планират бизнеса си. Кампания 2023 започва на 1 март все пак.
Мерките за земеделие в Плана за възстановяване се оказаха 4 празни листа
През годината вълненията около извънредните помощи за стопаните бяха много, настървени и на моменти се породи усещане, че в министерството - управлявано редовно или служебно, се опитват да настроят различните сектори един срещу друг.
Разпределението на милионите за COVID помощта, а след това и за трите приема за компенсиране на последствията заради войната в Украйна бе основна тема месеци наред.
Често неясни, объркани и “несправедливи” според фермерите, правила създадоха сериозно напрежение, а инфлацията - отново породена от агресията на Русия към Украйна, “изяде” смисъла от помощ.
Всички тези фактори доведоха до разтърсване дори на добре развиващия се сектор на зърнопроизводство.
Мариела Йорданова: Себестойността на декар пшеница е близо 350 лв.
Скъпите торове и препарати, газ, липса на работна ръка, невъзможност да се плати космическата цена на фуражите - всичко това успя да пречупи някои стопани и се стигна до изкореняване на градини, затваряне на оранжерии, продаване на реални стада, докато виртуални "използват" пасищата.
Стопани за ПРСР: Ще дойде време да ни се молите!
Оптимизмът на фермерите е пословичен. Всяка година те очакват да е по-добра и по-плодородна от предишната.
Екипът на Агри.БГ се присъединява към надеждите на стопаните новата година да донесе мир, спокойствие и предвидимост.
;void(0);){kind=link}
1 КОМЕНТАРА
31.12.2022