За масова липса на опрашване сигнализираха овощари от цялата страна, която ще доведе до по-малко добиви при конкретни култури и сортове. В същото време от пчеларския сектор вече съобщават за висока смъртност при пчелите и тази година. „Основните причини за проблема са три - отровите, времето и фалшивите препарати”, заявява пред Агри.БГ дългогодишната пчеларка Донка Арбалиева от община Дългопол, Варненска област.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Обяснението за неблагоприятното явление в овощните градини е свързано предимно с продължителното застудяване тази пролет, но Донка намира предпоставките още преди старта на този сезон. „Предупреждавахме, че това ще се случи, все по-често ще има липса на опрашени култури, което в един момент ще се окаже сериозен проблем в земеделието”, заявява Арбалиева и добавя:

„Липсата на опрашване тази пролет е основно заради пръсканията още през есента.”

Пчеларката обяснява, че късните есенни пръскания на нивите през 2021 г. не са дали шанс на стопаните да зазимят едни силни пчелни семейства, която си е проличало при отварянето на кошерите напролет

„Зазимихме слаби семейства и рано напролет пчелите умират. Аз имам над 50% смъртност. Колегите в района също съобщават за подобни загуби. Няма пчела, която да опраши достатъчно, една пчела трябва да мине 20 пъти.

Правя отводки, обаче пръскания имаше през целия април, продължават и през май месец. А сега са цъфтежите, но имам отново уведомление, че ще се пръска с активно вещество глифозат, който има дълъг карантинен период и то в светлата и топла част на денонощието. През два дни държа затворени пчелни семейства. Кога ще ги развивам, кога ще тръгне пчелата да събира нектар?”, коментира Арбалиева.

По думите ѝ когато пчелите са слаби, са още по-уязвими от атмосферните условия. 

Факт е, че тази пролет до късно имаше големи температурни амплитуди между деня и нощта, което е наложило допълнителни мерки за затопляне на пчелните семейства, обяснява стопанката на пчели във Варненско. „Времето също беше против нас. До средата на май трябва да държа затоплящите материали, защото семействата са слаби и недостатъчно затоплени, когато тръгват да се развиват”, отчита пчеларката. Тя споделя, че е нужна качествена грижа, за да бъдат спасени пчелите, но се оказва, че и за това има проблеми.

„Дала съм много средства да ги третирам с хубави лекарства, но на пазара има фалшиви продукти”, заявява пчеларката.

„Последният ми случаи е с фалшиви оксалови ленти. И други колеги ми споделят, че попадат на такива дори по изложенията. Нужен е по-сериозен контрол”, добавя Арбалиева и с тъга отчита, че пчеларството става все по-възпрепятствано от различни посоки. Самата тя също се замисля да се откаже от сектора, след като изпълни ангажиментите си по-програмата. „Пчеларството загива, а оттам и храната ни, какво ще ядем – брашнена каша ли”, казва за финал Донка Арбалиева.