19 януари е празник на пуканките. Агробизнесът със специализираните за това сортове у нас е слаб. Нека проверим дали изгубихме традиционните затова начинание сортове.

Ще ядем все по-малко месо

На кино с пакет пуканки. Пред телевизора – също. Това минава вече за типично американска традиция, но и нашите баби и дядовци са ги слагали на софрата още, когато се събирали не пред екрана, а на седенки. Днес, на празника на пуканката, е време да си признаем – модерното ни поколение почти е загубило старите сортове царевица, от които са ставали тези, които са си сервирали предците ни на раздумка.

„Едно време баба ми ми е разказвала, че не е минавала зимна вечер без седянка, песни, веселие, червено домашно вино и неизменните пуканки, които тя правела със свинска мас. Пукането им под капака на медния тиган създавало настроение още преди да седнат на раздумка“, спомня си баба Мицка разказите на своя прародител. Самата тя вече е баба на 76 години и понякога си пука пуканки, но от онези в пакетчетата и то на микровълновата фурна.

Разказва и какво е чувала от баба си за отглеждането на пукливите сортове. Стопаните отделяли специално място, което да е далеч от другата царевица, за да не се опрашва. Отглеждали стръковете с особено внимание, защото знаели, че това ще бъде неизменното нещо на трапезата им вечер.

„Помня, че с нетърпение чаках да ми опука от онези истинските през зимата и даже още помня техния приятен аромат. Интересни ми бяха и другите, които баба ми завиваше в кръпче и държеше в шкафа за семе. Те бяха едни дребнички, кръгли, белички като перли. Много ми се искаше да си поиграя с тях, но тя все ми се караше и ги пазеше като имане. Сега дали ги има още някъде не знам“, усмихва се баба Мицка на детските си спомени.

Разказът й ни провокира да потърсим откъде може да се сдобием със семена. Оказа се, че дори в Института по царевицата в Кнежа имат само един такъв специален хибрид с  епретенциозното име „Кнежа Пуклива 1Б“, който по белотата на зърната си донякъде прилича на този от спомените отпреди.

При това се оказа, че видът е непретенциозен. Устойчив е на полягане и на по-голямата част болести и неприятели. Иначе средноранният хибрид стига до височина от 180 до 230 сантиметра и залага кочана на 80-100 см. Той е дълъг, коничен, с дължина 18-20 сантиметра с 14 до 16 реда зърно. На едно растение се образуват от 2 до 4 кочана, а добивът от декар е около 500 – 600 кг.

Този сорт се оказа единственото, което успяхме да намерим. Шепичка от традиционния може още да се намира някъде, в някое село при някоя упорита баба, която сигурно дори няма от кого да го брани като имане, защото никой вече не го иска. Сега царевица за пуканки може да се намери в магазините.

„Купувала съм си царевица за пукане и от супера, и от магазин за биохрани. Разликата в цената е осезаема, защото в биомагазина половин килограм обикновено е между 6 и 7 лева. Няма обаче никаква база за сравнение, по отношение на вкусовите качества. Харесва ми натуралната, която мога да си изпукам така, както са го правили хората преди. Предпочитам да я приготвя и на децата си, макар, че ми излиза по-скъпо. По-вкусно е, а и съм сигурна, че е по-полезно“, разказва Ивалина Цветкова.

Обърнахме се и към зърнопроизводител.

„Не съм се замислял да отглеждам царевица за пуканки, но сигурно може да се прави и такъв аграрен бизнес у нас. Сигурен съм обаче, че проблем би бил пазара“, коментира Пламен Цветков, дребен зърнопроизводител.

Наше проучване показа, че Пламен е прав. Продажбите наистина вървят вяло и то на принципа на свободната търговия. Килограм традиционна царевица за пуканки може да се намери за около 2,50-3,00 лв./килограм, а шарената стига до 5 лв.

 

Материал на Десислава Пепова - кореспондент на Агри.БГ