Редовно четем, че приемането на който и да е нормативен акт у нас се налага заради синхронизиране на българското законодателство с европейското. Едва ли всички от нас знаем обаче, че преди евродепутатите да гласуват дадена законодателна инициатива на ЕК, тя изминава дълъг път, включително изготвяне на становище от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Говеждото месо като жертвено агне на една сделка

И ако си мислим, че гласът на българския фермер няма как да бъде чут, не е точно така. Пример за това е проведената в началото на 2021 г. кръгла маса с участието на наши браншови представители и експерти от Агенцията по храните и аграрното министерство относно Директивата за устойчива употреба на пестициди. Част от предложенията тогава са залегнали в оценката на Комитета.

„Нашето представяне имаше добър отзвук, защото никога досега България не е имала такова участие и толкова много изпратени становища. Всички се обединихме около идеята, че трябва да се намери механизъм, който първо да одобрява щадящите активни вещества, след което да забранява съществуващи препарати за растителна защита. Освен това е нужна адекватна компенсация за земеделците, които изпълняват условията, защото заместителите са много по-скъпи“, обясни Стоян Чуканов, национален координатор на българското земеделие в ЕИСК. 

Подобна дискусия с колеги от бранша се е състояла и във връзка с Плана за развитие на биологичното производство, като българската гледна точка е представена в специално становище. В разглеждането на подобни инициативи, чиято промяна ще доведе до промяна на българското законодателство и ще засегне пряко фермерите, е много важно да се чуе и тяхното мнение.

„Идеята е ЕП да има гледната точка на европейските жители по еди-кое си предложение на ЕК. Това е ролята на Комитета – да бъде като междинно звено, чрез което да се сондира мнението на гражданското общество“, казва Чуканов и дава повече детайли за структурирането на ЕИСК в три групи.

Първата група са работодателите, втората – работещите, представени от синдикатите, и третата – други заинтересовани лица, където реално е мястото на земеделците. Във всяка група България има четирима представители. Отделно има секции според различните аспекти на социално-икономическия живот, като всеки представител се включва в 2 или 3 секции. 

„Аз участвам в секциите за земеделие и околна среда и за вътрешни пазари и икономическо развитие. Всеки месец ЕК пуска списък с предложени законодателни инициативи и всеки член на Комитета трябва да мотивира писмено своето желание да бъде част от дадена работна група за изготвянето на становище. В него той посочва своята ангажираност и компетентност по темата, след което Комитетът преценява кой да участва. Аз се включвам по въпроси, които касаят земеделието, околната среда, вътрешния пазар, екосистемите, биопродукцията“, споделя нашият представител.

ЕК праща на становище конкретни директиви. В повечето случаи това е законодателство, което е било прието преди десетина години, но в момента има нужда от поправка. По принцип всяка работна група има по 2 срещи за изготвяне на дадено становище. След това то се гласува на секция, минава на обсъждане в пленарна зала, превежда се на всички официални езици и официално се публикува на страницата на Комитета. 

„За последната година успях да се включа в 12 работни групи. Участвал съм в изготвянето на становище за нелоялни търговски практики, индустриални екосистеми, изкуствен интелект и неговото приложение в земеделието, енергийна ефективност.

Отделно съм член на делегацията на Европейския семестър, която съблюдава доколко националните правителства вземат под внимание мнението на организираното гражданско общество. Например при изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост заедно с Пламен Димитров от КНСБ и Георги Стоев от БТПП организирахме кръгла маса, за да може да обсъдим това с правителството, след което изготвихме становище“, обяснява Стоян Чуканов.

Отделно като реален животновъд той участва и в групата на фермерите. Много често тя се самосезира по дадени казуси и се организират дискусии с представители на ЕК, ЕП или на ротационното председателство, където се обсъждат чувствителни теми, касаещи фермерите. Една от тях бе за договора с Меркосур за внос на 99 хиляди тона говеждо месо годишно в ЕС. Подобна сделка би поставила и българските фермери в неравностойно положение, а ЕИСК поне е начинът и техният глас да бъде чут в Брюксел.