Ще изкупят ли чужденците селскостопанските земи на България? С тази тема се занимава репортаж на германската телевизия 3Sat. „Земята трябва да си остане при нас, а не чужденците да печелят от нея", уверява разпалено един пенсионер.
 
 
Мнозина в България смятат кооперативния модел за отживелица, но други го харесват и печелят от него. Журналистът Роберт Ян и неговият екип посетили добричкото село Соколово, откъдето с много симпатия разказват за днешната селскостопанска действителност в България, съобщи Дойче веле.
 
България живее от селското стопанство. Почти половината от територията на страната се състои от обработваема земя и пасища. И почти всяко четвърто работно място зависи от селското стопанство. След политическите промени изчезнаха големите социалистически аграрни комплекси. Но на новите дребни земеделци никак не им беше лесно. Ето защо мнозина започнаха отново да обръщат поглед към колективната обработка на земята.
 
Днес вече има близо 900 кооператива. Един от тях се казва „Сокол". В него влизат 2800 хектара селскостопански земи, които принадлежат на около 500 души, работните места са 23. 
 
 
Даниел Чобанов, член на кооператива, казва пред германските журналисти: „В началото машините ни бяха стари и беше много по-трудно, защото непрекъснато трябваше да ги ремонтираме. Сега вече е по-лесно, защото машините са нови".
 
Като механик и тракторист Даниел изкарва по 1000 евро месечно – отлична заплата, доста над средната за страната. А и работното му място е сигурно. Добър е бизнесът и на собствениците, които дават земята си под аренда. Пшеницата, ечемикът и царевицата носят добри печалби. Почти никъде другаде в България арендата не носи толкова високи приходи.
 
„Аз не бих продал земята си, защото съм много привързан към нея. Още прадядо ми я е обработвал. Но други са принудени да продават. Какво да правиш, като ти трябват пари?", добавя Даниел Чобанов.
 
В Соколово имат по-малко икономически проблеми, отколкото другаде в България. Но дори в това образцово село се продават много имоти – както селскостопански земи, така и къщи. Къща чужденците могат да си купят веднага, но ако искат да придобият селскостопанска земя, трябва да живеят поне 5 години в страната.
 
 
Земеделците от кооперацията  вярват обаче, че е най-добре сами да обработват земята си. Нищо, че някои смятат кооперативния модел за отживелица. Бащата на Даниел навремето също работел в ТКЗС-то. След политическите промени реституирал своята земя и не я продал, въпреки финансовите си затруднения. Днес арендата, която получава от кооператива, допълва пенсията му. Дали продажбите на земя го притесняват?
 
„Притесняват ме, как няма да ме притесняват. Защо да продаваме на чужденци? Земята трябва да си остане наша. Не бива да я взимат чужденците, защото те ще я използват, а за нас нищо няма да остане. Чужденците ще печелят, а ние – не. Земята трябва да бъде при нас", добавя Чобанов.