Миналата година от 2500 дка масив Георги Василев и колегите му, които го стопанисват, събират 600 кг орехи. Тази година има реколта, но са очаквали тя да бъде по-добра.
 
 
„Времето е най-малкият проблем. Имам проблем с еднодневните договори и неквалифицираната работна ръка. Дори с машини е вече трудно да се работи понеже няма хора, които можеш да обучиш. Другият проблем е, че две поредни години имаше замръз, който порази реколтата за още две години напред,“ обяснява земеделският производител от Казанлък.
 
Високите цени на труд и ниската производителност също тормозят орехопроизводителите. Друг голям проблем са пазарите.
 
„Има безконтролен внос на външна продукция, основно от Украйна и Румъния. Това е безмитен внос, който подбива цените на българския орех. Там стандартите са различни от България. Цената на труда и валутата е различна. Ниският стандарт поражда ниски цени, които влияят върху нашия пазар и няма как да се преборим“, недоволства Василев, който е и председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.
 
Всяка година разходите се качват основно заради по-високите цени на труда и горива.
 
„Част от разходите са за пръскания с медни препарати. Имаме косене – два или три пъти в зависимост от мястото и дъждовете. Правим почистване от сухи клони и някои други, които трябва да премахнем. Почистваме храсти и камъни, които пречат за косенето. В момента предстои есенно торене. Големи разходи имаме и по охраната, тъй като това са масиви, които трудно биха могли да бъдат оградени с мрежи“, пояснява орехопроизводителят.
 
 
Биологичният начин на отглеждане затруднява борбата с вредителите.
 
„Борим се с гъбични заболявания основно по ореха, въпреки че трудно се получава заради контактните препарати, разрешени за използване. С инсектициди почти не пръскаме. Разрешени са биологични препрати, които обаче не ни вършат работа, затова не ги използваме. Плодовият червей като вредител съществува и при нас. Използваме основно феромонови уловки“, споделя Георги Василев.
 
Въпреки градушките, които и тази година допринесоха за по-лошо качество на реколтата, земеделецът отхвърля варианта за поставянето на противоградни съоръжения.
 
„Дърветата са доста големи и такова съоръжение трудно се монтира. Освен това инвестицията е доста голяма. Ние отглеждаме традиционни български сортове, които са доста големи като височина. Вероятно такова съоръжение може да се постави в градина с интензивни насаждения от съвременни, по-нови сортове,“ разсъждава Василев.
 
Оказва се, че държавното подпомагане на орехите е коренно различно от всички останали овощари. 
 
„Например производителите на череши и сливи получават пари за измръзвания, а ние не. Останалите овощари приемат субсидии за пръскания с препарати и за плододобив, а ние не. Много неправилно и некоректно са разпредели средствата. Все пак орехът е овощна култура, която си носи своите разходи,“ жалва се Василев. 
 
 
Земеделецът е песимист, че след 2020 г. ще настъпи промяна в държавното подпомагане в орехопроизводството.
 
„Борбата е сложна. Големите производители определят правилата. Едва ли нещо ще се промени. Нямам надежда, въпреки че бих искал. Всички се надяваме да има адекватно подпомагане, защото в момента то е насочено към определени култури. Малкият и средният производител, конкретно овощарят, си заминава“, прогнозира Василев. 
 
Вдигането на осигуровките на земеделските производители, наред с минималната заплата, която респективно увеличава осигуровките по еднодневните договори, ще влоши ситуацията.
 
„Няма лошо държавата да си прибира осигуровките и плащанията, но нека те бъдат адекватни. Не мога да направя договор на човек, който не иска, защото получава социални помощи от Германия например. Идва на проверка Инспекция по труда и кого глобяват? Земеделския производител! Заради такива неуредици хората напускат страната и няма работна ръка. Промяната трябва да дойде от държавата, за да бъде нашата продукция конкурентна на европейския пазар,“ заключава орехопроизводителят.