За пипера тази година е по-добра от миналата, но е много далеч от желаното. Има проблем с количеството засадени декари. Очакваме да произведем около 45–50 хил. тона и да внесем около 180 хил. тона, което няма как да ни радва, коментира Георги Василев – организационен секретар на Асоциация „Български пипер“, за Агри.БГ.

Кой върна лютия сорт „Български морков“ в родината?

Той цитира данни, според които тази година в България са засадени около 29 хил. дка. За сравнение за последните три години площите са намалели с 300%, а от 1989 г. до сега спадът се изчислява на 1200%.

„Регистрираните производители на пипер са около 3900. Но за да има пипер, тяхната бройка не е важна. Важни са декарите. Има отлив, защото да отглеждаш пипер не е лесна работа. Второ, огромна част от хората, които могат да го правят, избягаха на Запад. Трето, не е достатъчна подкрепата от страна на държавата“, убеден е Василев.

Миналата година пиперът беше отделен от останалите култури и получи самостоятелно субсидиране по схемата за обвързано подпомагане. 

„За да получим това, ние сме се борили откакто има субсидиране на пипера. Миналата година производителите получиха 129 лв. на декар, но субсидирането си остава все така минимално. От обвързаната подкрепа, която се дава за зеленчуци и плодове, съотнесена към себестойността на пипера, пиперът е на последно място с 4–5% субсидиране“, твърди Василев.

Според него изчисляването на субсидиите трябва да се прави на принципа на вноса. 

„Ако има голям внос, трябва даденият зеленчук или плод да се субсидира много. След като има голям внос, значи има нужда, а няма производство. За да стимулираш производството, трябва да увеличиш субсидията. Ако от мен зависеше разпределянето на средствата, бих ги насочил към култури, при които има голям импорт,“ предлага организационният секретар на Асоциацията.

Георги Василев: „100 пъти по-доволни ще бъдем, ако няма никакви субсидии, отколкото да има субсидии, които се раздават несправедливо.“

По негови думи времето тази година работи в полза на производителите на пипер. Проблем си остава липсата на работна ръка и на специалисти.

„Разбира се, че продължават проблемите със семената, разсада, преработвателните предприятия, но те са нищо в сравнение с липсата на бизнес климат. Ясно е, че 99% от сортовете в България са чужди. Ние консумираме сортове, които нямат нищо общо с вкусовете и традициите на българския народ,“ тъжно отбелязва Василев.

По негови наблюдения над 80% от хората, които отглеждат зеленчуци в страните от Централна и Западна Европа, не произвеждат разсад. 

„Истинският производител на зеленчуци не прави две неща – не си произвежда сам разсада и не си продава сам продукцията. Това го извършват високотехнологични институции, в които са вложени милиони. А тук не е така, дори нямаме завод за разсад,“ жалва се Василев.