Климатичните промени доведоха до крайно засушаване, земеделие без напояване е немислимо в бъдеще, констатира зам.-председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Георги Радев.

Зърнена реколта: Добивите ще бъдат с 30% надолу

В интервю за Агри.БГ зърнопроизводителят от Сливенския регион разказва за състоянието на есениците и пролетниците в района, предстоящата жътва на ечемика, пазарните очаквания и плановете за напоявания на площите, които земеделците обмислят за следващите години.

Геори Радев: "Сушата буквално изгори есенниците при нас. Малко след Нова Загора облаците се разделят. Едната половина тръгва под Ямбол, другата минава над Стара планина. Най-много до града, до Сливен да стигне. При нас се получава една дупка, в която няма никакви дъждове. Започна да вали малко преди седмица, две."

Вече и 1000 литра на квадрат да падат, полза няма, защото за есенниците всичко е приключило.

Подготовката за жътвената кампания на ечемика в Сливенско тече със свито сърце за добивите, които ще отчете. В момента стопаните подготвят техниката си. При площите, разположени на по-високо, жътвата ще започне около 10 юни.

Георги Радев: "Нашите комбайни в момента са разглобени и ги подготвяме. Ще бъдем готови в рамките на седмица. 
Ечемикът побеля от тази суша, особено по-високите места. Там жътвата ще е по-рано. На останалите места около 15-20 юни като всяка година."

По думите на Радев е възможно годината да е нулева, понеже добивите ще са много по ниски, а рентите и разходите не са се променили. Кой каквото изкара, ще го даде там и ще бъде една нулева година, а може и да е на загуба

Георги Радев: "Пролетниците, колкото и да компенсират, рентите ги плащаме август месец при нас, а слънчогледът го жънем септември-октомври. Щеш - не щеш, пари трябва да имаш в джоба.

Рапица: Площите намаляха, какво се случва с цените?

Пролетниците засега са добре, защото им превалява по 5-10 литра на квадратен метър. Рапицата, не знам по каква причина, но стана добре тази година.

Аз не съм видял рапица, която да не е хубава. Обаче ечемикът и пшеницата приключиха."

След последния консултативен съвет по зърното, стана ясно, че областите Добрич, Силистра, част от Русе, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково и част от Враца са с пропаднали зърнени площи, възлизащи на около 240 000 дка.

Георги Радев: "Ще имаме някакви проценти частична компенсация, извън 100% пропадналите площи. Но те ще са около 9 % върху СЕПП-а, който ще получим. Не е особен фактор тази компенсация, ако го изчислим. Дори и да пожънеш 200 кг. отгоре, пак няма да ти стигнат парите само за рентата. Ами разходите за торове, препарати, машини, заплати...Тази година ще караме на мускул. 

Пшеница: Лутане в цените на зърното по борсите

"На всички ни се иска да има стабилност на пазара и в условията на ниски добиви, поне цената да е по-добра", надява се производителят. По думите му цените тази година няма да са много по-различни от миналогодишните, което ще е голямо предизвикателство за зърнопроизводителите с ниски добиви.

Георги Радев: "За съжаление, от информацията, която имам аз, имаше сделки, които започнаха на 38, 39 до 40 стотинки на зелено. Миналата година беше същото. Нещата явно ще се повторат, колкото и да е мрачна прогнозата. За да излезем на нула, трябва да е 40 стотинки цената.

Русия и Австралия очакват много висок добив на пшеница. Световният пазар ще е наситен тази година.

След разговорите ни с министър Танева, стана ясно, че прогнозният добив ще ни е около 5 млн. тона. В Северна България на места са много зле, повече и от нас. Ние поне имаме блокове, които стават. В такива условия никой не знае какво ще стане, защото никога не се е случвало. При нас има агрономи, които са на по 80 години и казват, че такова нещо не е имало, не помнят.

Всички знаем, че земеделието е рисково, обаче понякога рискът е много голям, като тази година, заключава Радев. 


Георги Радев: ”Водим разговори с Водно стапанство, за да почнем да възстановяваме поливните системи. Аз тази година дъждувах пшеница. Имаме проект в перспектива да възстановим едно напояване на площ от 2000 дка. Землището ни е много голямо, около 50 000 дка, но ще започнем малко по малко да го напояваме. Планираме да възстановим около 60-70%. Всичко е възможно, просто иска желание и много пари.

На фона на сушата тази година, коментирахме с колегите, че няма как да осигурим поливания чрез евросредства, а ще си го направим ние, защото то все пак си е за нас.

Преди време се притеснявахме от инвестиции в такива скъпи системи, защото ние работим с едногодишни договори за наем. Сега с тези споразумения, нещата са малко по-различни. Дори някой да вземе даден парцел, нещата пак остават при мен, аз му давам някакъв друг. Така между колегите се разбираме. 

Постоянството на земята може би ще даде по-голям стимул на колегите, че тези парцели, които съм направил за напояване, ще останат и през следващите години."

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

НАЗ: Очакваме Наредба 13 с интерес

Производител: Работата с голяма верига ме кара да вярвам в себе си

Черешопроизводител: Борим се за връщане на руския пазар