" Зеленчукопроизводството и животновъдството изостанаха изключително много. За възстановяването на тези сектори са нужни поне 10-15 години и то с активното подпомагане на бюджета и еврофондовете", заяви Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие ( ЦИР ) във връзка с публикувания последен тримесечен доклад за състоянието на икономиката в България, традиционно издаван от ЦИР. Той посочи, че все пак първа стъпка в тази правилна посока е поставена през 2011.

 

"Кризата сви производството в селското стопанство номинално с 11% и скорошно възстановяване не се очаква. През 2011 г. спадът в аграрния сектор ще е с 15% спрямо 2010 г. В номинално изражение селскостопанската продукция през 2011 г. беше повече, износът също беше по-голям, но цените на земеделската продукция през 2010 г. бяха по-високи.", заяви още Прохаски

 

"Спадът в селското стопанство е заради занемаряването на всички сектори, освен зърнопроизводството", категоричен е Прохаски.

 

В доклада на ЦИР се посочва, че по прогнозни оценки на НСИ продукцията на селското стопанство нараства през 2011 г. номинално с 13.5 на сто на годишна база и достига 8.44 млрд. лв. като растежът се дължи на увеличение на цените с 15.9 на сто. Тъй като по съпоставими цени обаче продукцията намалява и поради това че същевременно междинното потребление нараства (с около 5%), добавената стойност се свива значително спрямо 2010 г. (с близо 15%). За деветте месеца на годината делът на аграрния сектор в общата БДС достига 6.8 на сто (при 6.2 на сто една година по-рано), а в БВП – 5.9 на сто (при съответно 5.3 на сто).


Почти половината (48 %) от произведената продукция се пада на зърнените и маслодайните култури, а засетите с тях площи са близо 60 на сто от общата обработвана земя. Производителите в тези подсектори са предимно крупни предприемачи, получаващи значителна част от предоставяните субсидии, но и с визия за развитието на отрасъла. Протестите на зърнопроизводителите от началото на декември бяха предизвикани от вестта за намаляване на предварително договорените национални доплащания, но едно от основните им искания беше за формулиране на дългосрочна държавна политика в областта на земеделието, за да е ясно с помощта на какви мерки и стимули ще се поддържа балансът между отделните подсектори.

 

"Никой не отрича необходимостта от пренасочване на средства към зеленчукопроизводството, животновъдството, биоземеделието, но за да се развива успешно, всеки бизнес, в това число и зърнопроизводството, има нужда от стабилност и предсказуемост. Без ясна национална политика земеделието ще продължи да се развива до голяма степен хаотично, със силно скъсен хоризонт за бизнес планиране, с периодично проявяващи се дисбаланси и с търкания между представителите на отделните подсектори.", се посочва още в доклада на ЦИР.

 

Авторите на икономическия доклад засягат и темата с пазара на земеделските земи. Според тях в годините на криза и намаляване стойността на много активи земеделската земя се е превърнала в атрактивна инвестиция. "Пазарът беше много активен през цялата година като броят на сделките (над 150 хил.), изтъргуваните декари (близо 1.5 млн.) и реализираните цени (средно 340-350 лв.) надхвърлят тези през 2008 г. – най-добрата досега за пазара на земя. За разлика от предишни години, когато пазарът се движеше от фондовете за земя, сега основен двигател са самите земеделски производители – собственици и арендатори, които искат да разширят обработваемите си площи. Причина за това са стабилно растящите цени и повишаващите се доходи в земеделието. Фондовете за земя започнаха да продават активно закупените по-рано и вече окрупнени площи с цел по-голяма концентрация на собствеността в приоритетни землища. Вече се наблюдава и навлизане на финансови институции на пазара – наскоро първото специализирано лизингово дружество за земеделска земя „Земи България лизинг“ получи лиценз от БНБ и се очаква да започне да функционира след средата на 2012 година. Появиха се и големи чужди играчи – китайска държавна компания арендува 20 хил. дка с намерение да разшири дейността си върху 100 хил. дка", се казва в доклада на ЦИР.

 

Експертите очакват 2012 г. да се характеризира с нарастваща концентрация на обработваната земя и повишаване на добавената стойност в сектора. Ръстът на цените в дългосрочен план ще остане около 10 на сто годишно, а също ще продължи и разрастването на вторичния пазар, отбелязват икономистите от ЦИР.

 

Относно политиката на управление на селскостопанския сектор, в доклада се посочва, чепрез 2012 г. трябва да бъде приет окончателният вариант на подготвяната реформа в Общата селскостопанска политика ( ОСП ) на ЕС. Предлаганият проект за нова ОСП за периода 2014-2020 г. предвижда по-справедливо и равномерно разпределение на парите за земеделие както между страните, така и между фермерите.

 

В доклада се разязнява и предстоящата промяна в самата философия на подпомагане в ЕС– действащите сега плащания за единица площ ще бъдат заменени от системата на така наречените „права на ползване“. Едно право се равнява на финансовата помощ, която би получил земеделският производител за 10 дка обработваема земя. Разликата е в това, че ако директните плащания са неделими от земята, то правата за подпомагане се дават на земеделските производители, регистрирани към края на 2011 г. и ще могат да се продават или отдават под наем. Така връзката между субсидията и земята става непряка. Правото за подпомагане ще може да бъде активирано само при наличието на обработваема земя за него, а всички права ще се декларират и вписват в регистър. Ако даден стопанин две години не активира правото си на подпомагане, той го губи, но то влиза в национален резерв, който ще бъде създаден с до 3 на сто от директните плащания за страната. С тези средства ще се подпомагат млади фермери и стопаните в неблагоприятни райони. Целта е да се приразпределят средства към по-слабо конкурентните производители за сметка на по-големите и утвърдени вече на пазара. На този етап не е ясно каква точно е позицията на страната по предлагания вариант за реформа и има ли готовност администрацията да се справи с новите предизвикателства.

 

В икономическия доклад на ЦИР се засяга и темата за фермите за мляко, като според икономистите една голяма част от тях нямат потенциал да се справят с покриването на изискванията и тази отсрочка само ще удължи несигурността в сектора. " Вместо продължаващата вече 6 години агония и неефективно влагане на управленска енергия в аргументиране на поредната отсрочка, трябваше да се разработи ясна дългосрочна стратегия за развитие на животновъдството, в която да залегнат мерки за приориентиране на част от фермите към производство на месо, за изграждане по места на центрове за доене и правилно съхраняване и транспортиране на млякото, така че сега да имаме един добре организиран и отговарящ на съвременните изисквания млечен сектор", е категоричната позиция на авторите на доклада.

 

Въпреки демонстрираните усилия за по-бързо усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони ( ПРСР ), две години преди края на програмния период са усвоени едва 25 на сто и са договорени само половината от парите. За да не се изгубят около 200 млн. евро в резултат на слабото усвояване, правителството реши да създаде гаранционен фонд с цел подпомагане на фирмите, кандидатстващи по програмата и имащи нужда от съфинасиране. Заделените от бюджета 335 млн. лв. ще бъдат предоставени на Българската банка за развитие за ползване от фонд „Земеделие“ за финансиране на гаранционни схеми. Очаква се впоследствие тези бюджетни средства да бъдат възстановени от Брюксел в рамките на Програмата за развитие на селските райони, се казва в заключение на доклада по отношение на селското стопанство.